Илиада [bg]

в боя поеха, облечени цели във мед заблестяла. [305] Пръв Мерион се обърна към него със думи такива: «Идоменее, къде ти желаеш в борбата да влезем? В десния край на войската, във левия или в средата? Впрочем аз смятам, че никъде другаде, както във ляво, нямат тъй нужда от помощ сега дългокоси ахейци.» [310] Идоменей, предводителят критски, така му отвърна: «Има и други, способни да бранят средата на стана: двамата силни Аякси и Тевкър, от всички ахейци пръв във стрелбата със лък, а добър и във бой ръкопашен. Те до насита ще гонят врага, ненаситен на битки — [315] Хектора, син на Приама, макар да е много юначен. Трудно ще бъде за него, при все че ламти да се бие, тяхната храброст надвил и ръцете им необорими, кораби там да подпалва, освен ако Зевс гръмовержец сам върху леките кораби хвърли запалени факли. [320] Мощният син Теламонов не може пред мъж да отстъпи, ако е смъртен роден и яде на Деметра храната,161 ако раним е от копие медно и камъни едри. В бой ръкопашен Аякс не отстъпва дори на Ахила, който фаланги разбива: в нозете е само по-бавен. [325] Хайде да тръгнем наляво от стана, по-скоро да видим: някому слава дали ще дадем, или нас ще прославят.» Тъй каза, а Мерион с бързината на бурния Арес мигом се втурна и стигнаха в левия край на войската. Виждайки Идоменея, подобен на пламък по сила, [330] заедно с него другаря му — двамата в дивни доспехи, викнаха всички троянци, нападнаха Идоменея. Схватка всеобща започна край черните корабни кърми. Както внезапна вихрушка се вие от съскащи вихри в дните, когато по пътя най-гъст прахуляк се натрупва, [335] заедно с вятъра облак огромен от прах се надига, също тъй яростно битката лумна между враговете, алчущи да се избиват взаимно със копия медни. Човекогубният бой се наежи от копия дълги, дето телата разкъсват; очите на всички слепеше [340] медният блясък от шлемове светли и щитове ярки, също от новоизлъскани брони, когато мъжете тичаха в боя. Наистина бил би коравосърдечен, който при гледката скръб не би сетил, а би се зарадвал. С мисли различни двамината сина могъщи на Кронос [345] вече подготвяха горестни мъки на много герои. Искаше Зевс да дари на троянци и Хектор победа и да прослави Ахил, бързоногия син на Пелея, но не желаеше там да погинат напълно ахейци: славеше само Тетида и нейния син велемощен. [350] А Посейдон насърчаваше скришом аргийци във боя, тайно пристигнал от морската бездна, със жал във сърцето, че ги громяха троянци. На Зевса се сърдеше люто. Двамата бяха наистина с общ произход и коляно, ала Зевс беше по-стар на години и знаеше много. [355] Ето защо Посейдон не подкрепяше явно ахейци, винаги боя разпалваше тайно, взел образ на смъртен. Те непрестанно държеха юздите на грозната битка, опваха ги променчиво към двата враждебни народа — тежки, безкрайни юзди, подкосили нозе на мнозина. [360] Идоменей пък, макар и да беше с коси полубели, дружно с данайци нападна троянци и в бяг ги обърна. Отрионея погуби, а той от Кабеза далечна беше наскоро пристигнал да дири прослава във боя. От дъщерите Приамови първа по хубост Касандра [365] той си поиска без откуп и в дело велико се врече: сам синовете ахейски далеч да отблъсне от Троя. Старият вече Приам обеща и му кимна с главата. Отрионей се сражаваше с вяра във царските думи. Идоменей се прицели във него със копие светло [370] и го улучи, когато той крачеше горд и наперен. Медната броня не спря острието, в корема то влезе. Падна раненият с трясък, а Идоменей се похвали: «Отрионее! От смъртните теб ще зачитам най-много, ако изпълниш ти всичко, което обрече на царя, [375] който на теб обеща дъщеря си, прекрасна Касандра. Ний обещаваме днеска и бихме изпълнили всичко, бихме ти дали най-личната щерка на цар Агамемнон. Ще я докараме тука от Аргос и теб ще оженим, ако със нас ти събориш града Илион многолюден. [380] Следвай ме до мореходните кораби да уговорим всичко за брака, че ние сме тъстове щедри при откуп!» Тъй каза Идоменей и за крак го повлече сред боя. Азий завчас се яви във защита на Отрионея; пеш пред конете вървеше, които коларят му верен [385] винаги близо държеше да дишат в плещите му право. С устрем към Идоменея се впусна, но той го превари с копие. В гърлото чак до брадата медта го прониза. Рухна героят, подобен на дъб или бяла топола, или на бор, от мъже дърводелци в дъбрава отсечен [390] с брадви, наточени скоро, та кил да издялат за кораб.