![Черното копие и сянката на Властелина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/0/chernoto-kopie-i-syankata-na-vlastelina-bg-download.jpg)
Черното копие и сянката на Властелина [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Пръстенът на Мрака #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Елф
- ISBN: 9548826151
- Переводчик: Петя Николова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черното копие и сянката на Властелина [bg]». Краткое содержание книги:
Няколко стрели се забиха в земята недалеч от предната линия на отряда - вече в края на полета си безсилни и безопасни. Отгоре отрядът бе прикрит от скална издатина, надвиснала над тях като качулка, и за известно време бяха в безопасност.
-Спокойно! - извика Отон, пришпорвайки коня и излизайки пред войниците си. Както и в клисурата, той беше в дълга ризница, двуръчният му меч кротуваше напряко на седлото. Нещо свирна, в нараменника му се счупи вражеска стрела, но той дори не обърна глава. Пренебрегвайки опасността, Отон с твърда ръка насочи уплашено пръхтящия си кон направо към средата на долината. Щом се отдалечи от настръхналия строй на отряда си, той вдигна тъмен рог и затръби. Хобитът не знаеше какво означава този дълъг преливащ се зов. Можеше само да се досеща, че Отон вика предводителя на нападателите за преговори. И виждайки, колко спокойно седи в седлото този висок воин и дори не свежда глава, не трепва пред свистящите ту отдясно, ту отляво стрели, Фолко неволно се възхити на храбростта му. Можеше само горчиво да съжалява, че това мъжество в един прекрасен ден ще се окаже сред противниците, с които на хобита ще му се наложи да се сблъска и след сблъсъка щеше да остане жива само едната страна.
С диво цвилене конят на Отон вдигна предните си крака, уцелен със стрела в задницата. Животното се изви и падна настрани, поразено от поне десетина къси метателни копия, хвърлени отгоре. Отон, ловко освободи крака от стремето и отскочи от жребеца, като отвърна на смъртоносния порой само със звуците на рога си. Този път той вложи нещо по-голямо от предизвикателство. Дясната му ръка стискаше висящ на верижка на шията му предмет и когато рогът замлъкна, Отон неочаквано високо вдигна юмрук. И хобитът се залюля като от оглушителен удар с боздуган по шлема. От вдигнатата ръка на Отон се разнасяше сила на бурни океански вълни, които караха воините от дружината му да приклякат зад щитовете, закривайки се от невидимия напор. Това бе тъпа и груба Сила, зла и нетърпелива, могъща и унищожителна. Тя накара да пламне и нетърпеливо да подскочи в очакване на битката острието на Отрина връз гърдите на Фолко. Тази Сила беше омразна на този, който бе изковал кинжала и ето - дойде време за нова среща!
Но хобитът можеше само да стисне зъби и да търпи. За щастие невидимата буря не продължи дълго. Някъде иззад скалите, иззад изядените от вятъра каменни гриви до слуха им достигна отговор. Заплахата се смени с объркване, роговете на противника затръбиха отбой.
С облекчение въздъхнаха и се раздвижиха замрелите в очакване на кървава битка бойци на Олмер. Отон остана да стои до убития си кон, само отпусна десния юмрук и магическият потокът тутакси секна, като че някой бе духнал трепкащо пламъче на свещ. Но присъствието на задрямващата Сила все едно се чувстваше и пред Фолко застана нова - коя ли по ред? - загадка: каква е тази Сила, откъде се е взела и как да се бори с нея?
-Усети ли? - прошепна той на напрегнато оглеждащия се наоколо Торин.
Джуджето не вдигаше забралото, секирата, кактО| и преди му беше в ръката.
-Как пък не! - мрачно отговори то. - Нещо ново пак някаква напаст! Кълна се в брадата на Дурин това е работа на Олмер!
Торин говореше бързо и полугласно, на „бързи западен език" и можеха само да се надяват, че завалените му думи няма да ги разбере никой, освен Фолко и Дребосъка.
-Ще се наложи и него... - започна Дребосъка, многозначително кимвайки към Отон, но в този момент на противоположната страна на равнината се показаха няколко десетки конници, във въздуха заплуваха високи знамена, приличащи на висящи от дълги прътове конски опашки, оцветени в най-различни цветове. Тържествено запяха роговете по стръмнините, въздухът се огласи от гръмки викове. Нямаше съмнения - вождовете на нападателите бяха приели да преговарят.
Както и предполагаше Фолко, всички минали сблъсъци бяха обявени за „недоразумения". Отон и вождовете се разбраха бързо, не можеха да не се разберат, но какво точно обсъдиха пратениците на хегите и Олмеровият слуга, хобитът нямаше възможност да научи. Предводителят на отряда им получи разрешение за свободно преминаване и помощ с провизии. По думите на Отон, който сам разказа на войницити си за резултатите от преговорите, хегите „ще чакат Господаря, за да се закълнат лично пред него". В замяна на това поискали защита от племената, нападащи границите им по повеля на Нощната господарка. Молеха и за помощ да се опълчат срещу Черните джуджета, неочаквано прокопали път до планини на хегите и сега трескаво ровещи в недрата им.