Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Отон не даде време за опити да бъде проумяна тази загадка. С яростено и рязък глас той заповяда на бойците си да се строят отново ги поведе през потъналата в мрак теснина.

С тила си хобитът постоянно усещаше чуждо присъствие - някой ги следеше. Но в главата му се въртеше една не много весела мисъл, че тези в сивото не са врагове на Отон. Бе станало недоразумение, което скоро щеше да се изясни и тогава още един отряд ще заеме мястото си в строя на готвещата се за нападение на Запад армия на Изтока...

Чак на развиделяване Отон обяви почивка. Измъчен от пътя и постоянното очакване на вражеска стрела от мрака, Фолко се строполи на одеялото и веднага заспа като убит.

През целия следващ ден - а Отон не им позволи дълго да се излежават - отрядът се движеше по тесни начупени клисури, сплетени в причудлив лабиринт. Кафяви, сиви, черни скали сурово издигаха увенчани с рогати корони глави над дългата верига конници. Няколко пъти дружината забелязваше кацнали по върховете високи кули, подобни на онази, която пазеше крайната граница на владенията на хегите. Денят бе мрачен, без слънце, ниски облаци прииждаха от изток, заплашвайки пътниците с мокрещ до костите дъжд. Още по-високи станаха заобикалящите ги каменни стени, но ето че клисурата внезапно се раздадени настрани, извеждайки отряда на обрасла с хилава трева плоска кръгла пустош, не по-малко от миля широка. Отон предупредително вдигна ръка.

Странно място. Тук се кръстосваха няколко планински пътеки подобно на вливащи се в езеро ручеи. Над ограждащите долината скалите стърчаха като исполински зъби на непознато чудовище три стражеви кули. Цареше гробовна тишина и дори неуморимият вятър съвсем утихна.

На Фолко му беше не страшно, а противно. Виждаше чудни неща, но вече не изпитваше предишната тяга към тайнственото. Умората вземаше своето и той искаше само едно - колкото се може по-скоро да пусне тази единствена стрела, заради която беше започнат целия сегашен поход - пък после да става каквото ще.

Отон дълго време стоя в размисъл, докато накрая не махна с ръка. Но не поведе отряда през средата на равнината, а покрай скалите отляво, бавно заобикаляйки подозрителното място.

Неочаквани рогове гръмнаха, когато отрядът на Отон преполови пътя си. Над планините екнаха гръмки бойни песни, което накара опитните воини мигновено да свалят щитовете от гърбовете си. Като се притиснаха към отвесната скала, отрядът се наежи с копия, ангмарци побързаха да презаредят арбалетите.

А роговете все пееха и пееха, невидимите тръбачи не жалеха сили и ето под звуците на горд марш, от сивата мъгла на скалните била като призраци започнаха да изплуват дълги върволици въоръжените войни. Фолко различи, че мнозина от противниците носеха грамадни лъкове.

-Започна се! - просъска оказалият се до хобита орк Уфорг. Той вече беше подпрял своя заострен щия в земята и оголил кривия си ятаган.