![Черното копие и сянката на Властелина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/0/chernoto-kopie-i-syankata-na-vlastelina-bg-download.jpg)
Черното копие и сянката на Властелина [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Пръстенът на Мрака #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Елф
- ISBN: 9548826151
- Переводчик: Петя Николова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черното копие и сянката на Властелина [bg]». Краткое содержание книги:
Мило и драго беше да се гледа как десетката на Бироз се устреми към кулата, орките и хората пълзяха скрити сред камъни, незабележими пукнатини и процепи като смоци, без нито за миг да се появяват на открити места, Фолко напрягаше взор само поне да предположи къде се намират те.
Орките изчезнаха сред камъните. Кулата прикова към себе си погледите на останалите войни от отряда на Отон. Джуджетата и хобитът лежаха, спотаени в невисоките храсти тамариск. Острият поглед на Фолко забеляза някакъв блясък в една от бойниците, но това можеше да бъде и лъч от залеза.
Пратените от Отон разузнавачи се появиха в полезрението на останалия отряд чак когато достигнаха до стените на кулата. Там те се лепнаха за зидовете и така станаха неуязвими за стрели, ако защитниците й бяха решили да използват лъковете си. Какво стана после, беше трудно да се разбере, но след няколко минути до слуха на останалите в лагера долетя плътния звук на боен рог. Опасност нямаше, кулата беше изоставена.
В сгъстяващата се нощ тръгнаха десетките на Охано и фирате - да заемат билата, между които минаваше пътеката. След един час, когато тъмнината доста се сгъсти и от вечерната зора останаха само смътни проблясъци до самия хоризонт, Отон даде знак на останалите.
Вървяха мълчаливо, разтеглили се в две дълги вериги и приготвили лъковете, Фолко, повече осланяйки се на слуха си, отколкото на очите, улавяше и най-малкото помръдване по тъмните склонове, но всичко оставаше тихо и неподвижно.
Все по-високо се издигаше луната, все по-стръмна ставаше и водещата навътре в планините пътека. Скоро отрядът на Отон се разтегли в дълга нишка. Някъде отпред се промъкваше сред разхвърляните скални късове десетката на Бироз. Охано и фирате прикриваха другарите си отстрани, Фолко недоумяваше защо изведнъж Отон започна да гледа към изоставената кула. И внезапно размишленията му бяха прекъснати от рязък, късащ слуха вопъл долетял от тъмнината пред него. Последваха викове и дрънкане на мечове. Някъде в теснината предният им пост беше започнал битка с незнайни врагове и Отон, без да губи нито секунда, заповяда: „На конете!"
След като се оказа в седлото и се довери на жребеца си, Фолко за миг затвори очи и се напрегна, стараейки се да улови опасността, обръщайки се към неведнъж спасявалата го интуиция. Отговор нямаше, той не усещаше нищо, сякаш потопен в плътно, гасящо звуците и движенията масло.
Фолко не успя да се изплаши, учуди или да се огорчи от това. Звуците на битката се разнесоха и отгоре, от билото на скалистата планинска верига. Оттам излетяха стрели и хобитът се оказа въвлечен в безсмислена схватка, в която му се налагаше да убива, само за да не бъде убит.
За разлика от хобита, войниците на Отон се втурнаха напред с желание и без да чакат заповед. Всеки се сви в седлото, криейки се зад кръглия щит. Те пришпориха конете, стараейки се колкото се може по- бързо да се измъкнат от прицела на невидимите стрелци и да влязат в бой с преградилия пътеката! противник. Още няколко мига препускане - и предните конници се врязаха право в смътната маса врагове, напиращи върху десетката на Бироз. Непознатите ездачи бяха покрити с сиви наметала, и лицата им се криеха под наличниците на ниски шлемове. Слабо! проблясваха дългите прави мечове на противниците!
Бироз беше загубил вече трима от хората си, но останалите орки отчаяно се отбраняваха, събрали се в тясна купчина и бавно отстъпвайки.
- Ангмар! - разнесе се бойният вик на Олмерови- те воини, засвистяха арбалетни стрели, жилнаха тълпата нападатели, някои паднаха, но вражеските редиците се сгъстиха, продължавайки да се приближават.
Отон бързо преграждаше теснината със стена от оркски и ангмарски щитове. Стрелците - хазги и истерлинги - пращаха стрела подир стрела над главите на слезлите от конете воини, Фолко се озова редом с Торин и Дребосъка в редицата на готовите да посрещнат натиска на врага пеши бойци.
В тъмнината хобитът не виждаше израженията на очите на приятелите си, но самият той усещаше тежко въртеливо кълбо гаден и лепкав страх. В сърцето му се надигна и се разрастна нещо като обида - да загине просто така в забравените от всички планини от ръцете на забравен народ, сражавайки се на страната на най-лютите си врагове!
Сивите наметала започнаха да се колебаят, защото не издържаха под убийственият порой стрели. За кратък миг настана затишие и веднага напред излезе Отон. Той смъкна наметалото си, черната ризница стигаше до коленете му. Без да вземе със себе си щит, той с две ръце държеше право пред себе си своя много дълъг меч. Широкото острие със съскане разсече въздуха и, като пръсна искри, със скърцане се заби в каменистата земя.