Измамата на краля [bg]

— Няма как да ти повярва, особено ако вземе предвид специфичните ти умения — усмихна се мис Мери.

— Гари не трябваше да тръгва с него.

— Вярно. Но нямаше как да го спрем. Той просто иска да опознае родния си баща.

Почти не бяха говорили за миналото на Иън и това му харесваше. Мис Мери никога не обсъждаше неща, които не подлежаха на промяна. Беше винаги позитивна и гледаше напред, изпълнена с оптимизъм.

— Казах му, че не познавам нито баща си, нито майка си — отбеляза той. — И че това изобщо няма значение.

— Но не е така, нали? — подхвърли тя.

Беше успяла да проникне в душата му както винаги.

— Защо да се разстройвам, след като никога няма да ги срещна?

— Има начин да ги намерим и ти добре го знаеш. Когато си готов, ще го направим.

— Не искам да ги познавам.

— Може би ще пожелаеш, но това ще стане по-късно.

Телефонът завибрира. Мис Мери го дръпна от ръката му.

— Трябва да вдигнем — каза тя и се втренчи в дисплея. — Не, само сигнал за постъпващ имейл.

— Умееш да се оправяш с тази машинка — отбеляза Иън.

— Имам законен бизнес с продажба на книги в интернет — усмихна се тя и натисна няколко бутона на клавиатурата. — Някой докладва, че е успял да отвори файловете на флашката. Приложено изпраща защитения с парола.

Иън знаеше какво означава това.

— Флашката, която задигнах, съдържаше три файла. Единият от тях не можеше да се отвори без парола, но Малоун каза, че експертите ще се справят.

— Със сигурност — кимна мис Мери. — Мисля да препратя този имейл към собствения си компютър.

— И така ще можем да прочетем всичко? — усмихна се той.

— Надявам се.

Мис Мери докосна дисплея и зачака.

— Ето, готово — добави след секунда тя. — Сега трябва да изтрия следите от операцията, която току-що осъществих. Така ще попречим на господин Антрим да разбере какво се е случило.

Тя му подаде апарата и добави:

— Остави го на бюрото в канцеларията. Нека се чуди как е попаднал там.

— Няма да се хване.

— Може би. Но ние вече ще сме далече оттук.