![Измамата на краля [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/0/izmamata-na-kralya-bg-download.jpg)
Измамата на краля [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #8
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-330-2
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата на краля [bg]». Краткое содержание книги:
— Ти нападна моите хора пред онази книжарница — обяви Матюс.
— Твоите хора? — вдигна вежди Малоун. — Не помня някой да е споменал, че са твои хора. От друга страна обаче, Ричардс явно се нуждаеше от помощ. — Замълча за момент и добави: — И я получи.
— Въпросът е защо именно от теб?
Той нямаше никакво намерение да се задълбочава по темата.
— Тук е играл тенис самият Хенри Осми — смени темата Матюс. — Според легендите са му докладвали за екзекуцията на Ан Болейн по време на мач. Една доста различна игра от тази, която наричаме тенис, но не по-малко вълнуваща.
Обстановката наоколо беше съвсем модерна. Очевидно кортът се използваше и днес, и то за най-новата версия на играта. При нея топката се прехвърляше през мрежата не само след отскачане от подовата настилка, но и от стените и тавана.
— Впечатляващ е начинът, по който старите неща са актуални и в наше време — подхвърли му поредната въдица Матюс.
Която този път Малоун реши да захапе.
— Например вероятността Елизабет Първа да е била мъж?
Старецът го дари с хладен изпитателен поглед. Този човек все пак беше един от най-опитните шпиони в света. Дори Стефани Нел говореше за него с уважение и страхопочитание. Самият Малоун пазеше живи спомени от случилото се преди седем години. Матюс се беше представил наистина по великолепен начин.
А сега той отново беше попаднал в полезрението на англичанина.
— Бях разочарован от оттеглянето ти — заяви Матюс. — Ти беше отличен агент. Предполагам, че и до днес липсваш на Стефани.
— Тя разполага с много други агенти.
— Скромен както винаги — усмихна се Матюс. — Това също не съм го забравил.
— Давай по въпроса.
— Като си помисли човек, възможността Елизабет Първа всъщност да е била самозванец едва ли има значение четиристотин години по-късно — започна възрастният мъж. — Но аз искам да те уверя, Котън, че е точно обратното.
— И то бе достатъчно, за да убиете Фароу Къри?
— Момчето ли ти го каза?
— Точно затова го искаш — кимна Малоун. — Флашката изобщо не те интересува. Ти искаш момчето, защото е свидетел и трябва да му затвориш устата.
— За съжаление, обстоятелствата изискват извънредни мерки. Нещо, до което не бих прибегнал при нормални обстоятелства. Особено тук, на английска земя.
— Аз пък ти гарантирам, че няма да позволя дори косъм да падне от главата му! — отсече Малоун.
— Ако бях чул тези думи от друг, несъмнено бих ги приел като безпочвено самохвалство. Но на теб ти вярвам. Ами синът ти? И той ли е толкова ценен?
— Глупав въпрос.
— Може и да не е, особено ако се вземе предвид кой го държи в момента.
Малоун направи крачка напред и се надвеси над Матюс.
— Писна ми от глупости! — процеди той. — Какво, по дяволите, става тук?
Катлийн седеше до масата в малката стаичка. Ева Пазан беше заела позиция близо до вратата.
— Театърът в Джизъс Колидж беше полезен за теб — подхвърли Пазан. — Начин да се запознаеш със ситуацията.
— Беше по-скоро губене на време — отвърна Катлийн. — Можеше просто да ми кажеш. Кой беше мръсникът, който ми стъпи на лицето?
— Знаех, че няма да ти хареса — засмя се Пазан. — Беше колегата ми, който чака зад вратата. Решихме, че малко насилие в комбинация с нападение срещу мен ще задържи вниманието ти. За съжаление, сбъркахме.
— И ти си ли член на Ордена на Дедал?
— Няма такъв орден.
Катлийн изобщо не се изненада.
— Създаде го Томас Матюс, нали? — попита тя.
Пазан кимна.
— Но защо избяга в двореца, след като си го разбрала?
— Тук е трудно да бъдеш сигурен в каквото и да било. А при последната ми среща с Матюс се убедих, че той иска смъртта ми.
— Разузнаването няма нищо общо с твоята работа — усмихна се похитителката й. — Ти търсиш факти, за да осъдиш виновните. Но ние нямаме нито съдилища, нито затвори. При нас нещата са на живот и смърт и успехът е единственото, което има значение.
— Матюс е измислил Ордена на Дедал заради Антрим, нали? С желание да го манипулира, но без да разкрива участието на СИС.
— Умно момиче — похвали я Пазан. — Наблюдаваме Антрим още от самото начало на операцията. Нуждаехме се от начин да се намесим, но без да оставяме следи. Идеята за фиктивна древна организация беше най-добрият начин да го постигнем, а за късмет, Антрим захапа въдицата. За разлика от теб.