Измамата на краля [bg]

— Погледни нещата от друг ъгъл, Котън. След Втората световна война и Великобритания, и Америка използваха услугите на бивши нацисти. Именно те създадоха вашата космическа програма. Благодарение на тях Америка постигна огромен напредък в своето самолетостроене и електроника, да не говорим за голямата експанзия в областта на разузнаването. Всичко това дължите на бившите си врагове. Вие участвахте открито в управлението на следвоенна Германия. А и ние, и вие ги използвахме срещу Съветския съюз. Нима сегашният случай е по-различен?

— След като идеята е толкова добра, защо не я обявите пред света? — контрира Малоун.

— За съжаление, нещата не са само черно-бели.

— Това е една от причините да напусна службите. Защото само така сега мога да постъпя правилно.

— Винаги съм те харесвал, Котън — усмихна се Матюс. — Ти си смел човек, който притежава чувство за чест. За разлика от Блейк Антрим.

Малоун замълча.

— Вече повече от година Антрим провежда операция на ЦРУ на английска земя — продължи Матюс. — Кодовото й име е „Измамата на краля“. В хода на този процес той системно краде наши национални съкровища и търси начини да разкрие наши исторически тайни. Само преди четирийсет и осем часа е заповядал оскверняването на гробницата на Хенри Осми в църквата „Сейнт Джордж“, използвайки имплозивни заряди за разбиването на мраморната плоча отгоре. А после се е ровил в кралските тленни останки. На всичкото отгоре приел да прекрати операцията срещу сумата от пет милиона паунда. Половината от тази сума вече е платена.

— Откъде знаеш това? — погледна го с нов интерес Малоун.

— Лично се разпоредих за превода, отново от името на митичния опонент, наречен Ордена на Дедал. Най-важното е, че успях да убедя Антрим в неговото съществуване.

— Като заповяда ликвидирането на Фароу Къри?

— Много добре знаеш, че понякога трябва да се стигне и дотам — въздъхна възрастният мъж. — Къри събра много информация и проникна в нашите тайни. Бях сигурен, че смъртта му ще реши проблемите ни, но за съжаление, се наложи отстраняването и на още един човек.

Малоун не знаеше нищо за това.

— Един от оперативните агенти на Антрим ни предложи информация срещу заплащане. Но прояви прекомерна алчност и поиска повече пари, отколкото струваше. Затова ние използвахме неговата смърт, за да се отблагодарим директно на Антрим. И трябва да ти кажа, че се получи. Всичко беше наред. Докато не се появи ти.