Измамата на краля [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #8
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-330-2
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата на краля [bg]». Краткое содержание книги:
— Мама би трябвало да оправи нещата.
— Длъжна е — кимна мис Мери.
— Тя създаде цялата тази бъркотия.
— Но ти не знаеш какво се е случило преди толкова много време.
— Били ли сте омъжена?
Тя поклати глава.
— Тогава откъде знаете?
— Била съм влюбена. Освен собственото си сърце разбих сърцето и на друг човек. Искам да кажа, че вината никога не е само в единия. Никога!
Той се замисли върху тези думи и стигна до заключението, че й е причинил болка.
— Съжалявам.
— За какво? — усмихна се мис Мери.
— Просто се опитвате да помогнете.
— Но не особено сполучливо — въздъхна тя.
Желязната врата в дъното се отвори и Антрим се появи в склада.
— Все още мисля, че трябва да поговоря с мама — понижи глас Гари.
— Какво ще й кажеш?
Той се замисли. В главата му изплуваха мигове от конфликта, родил се през последните две седмици. И най-вече твърдият отказ на майка му да разкрие каквото и да било.
— Не знам…
Иън видя как Антрим приключи разговора и пусна телефона в страничния джоб на якето си. Ето го шанса, рече си той. Оттегли се към тоалетната и зачака отварянето на външната врата. После изскочи навън, обърна се и пое обратно към мястото, на което беше оставил мис Мери и Гари.
По следите на Антрим. Бързо го наближаваше. Пет метра. Два.
Антрим спря и се обърна. Иън се блъсна в американеца. Дясната му ръка се плъзна в джоба на якето и напипа телефона. После се дръпна обратно. Всичко стана за част от секундата.
— Извинявай, не те видях — промърмори той с обичайното заспало изражение на лицето си.
— Няма нищо — усмихна се Антрим.
Ръката с телефона остана притисната до тялото на Иън, докато Антрим се обръщаше обратно. После той пусна апарата в задния си джоб, надявайки се да не започне да звъни. Ако това се случеше, щеше да му бъде трудно да обясни защо го е откраднал. Изравни се с Антрим и двамата се насочиха към вътрешността на склада.
— Налага се да изляза — обяви американецът. — Искаш ли дойдеш с мен, Гари?
— Разбира се.
Иън улови изражението, изписало се върху лицето на мис Мери. Тя очевидно не беше съгласна с решението на Гари, освен това вече знаеше какво беше направил самият той.
Но не каза нищо. Което на него му говореше много.
— Вие двамата останете тук и всичко ще бъде наред — добави Антрим. — Ще се върнем след два часа.
Иън остана да гледа след Гари и Антрим, които тръгнаха към вратата. После се приближи към мис Мери.
— Бих казала, че този човек изобщо не го е грижа какво ще стане с нас — прошепна тя.
Иън се съгласи.
— Какво открадна?
Той измъкна телефона.
— Прекрасно! — светна лицето на мис Мери.
44
Малоун гледаше как Катлийн Ричардс изчезва от тухления зид. Таня беше завъртяла докрай ръчката на газта и лодката се плъзна покрай отрупано със зеленина продълговато островче в средата на реката, което скри гледката към двореца.
В главата му се въртеше един настоятелен въпрос: ако онези в тунела са го преследвали с цел да го убият, дали не са получили задачата да ликвидират и Ричардс? Той й беше дал възможност да избира и тя го беше направила. Но дали това наистина беше нейният избор?
— Трябва веднага да се върна обратно — извика той към Таня.
— Мислите, че тя е в опасност?
— Не знам. Но трябва да разбера.
Той насочи поглед към игрището за голф, простиращо се край брега от страната на двореца. Единственото в Англия, разположено в кралски парк. Преди време беше играл на него. Посочи го на Таня и тя се насочи към брега, намалявайки оборотите на двигателя.
— Не можете да се приберете у дома, защото вече са ви идентифицирали — подхвърли той.
— Нямах такива намерения — поклати глава тя. — Имах намерение да погостувам на Мери…
— Мери е прибрана на сигурно място. Кой е любимият ви хотел в Лондон?
— О, боже. Харесвам много хотели, но ако трябва да бъда честна, най-любимият ми е „Горинг“ в „Белгрейвия“, близо до Бъкингамския дворец. Изключително елегантен хотел!
— Идете там и си вземете стая. Каквато пожелаете.
Очите на Таня светнаха.