Измамата на краля [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #8
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-330-2
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата на краля [bg]». Краткое содержание книги:
— А какво трябваше да се случи след това? Може би друга жена на твоето място?
— Не се наложи — сви рамене Дениз. — Решихме да те мотивираме по друг начин.
— Като убихте агента ми в „Сейнт Пол“?
— Старейшините искаха да ти покажем на какво сме способни. Искат го и сега. Важното е да осъзнаеш тяхната непоколебима решителност.
Тя му направи знак да слезе от хоризонталния ескалатор. Той въздъхна леко и се подчини.
— Миналото има своите символи. Те ни напомнят за времената, когато кралете и кралиците са разполагали с реална власт, а не само с влияние, както е днес.
— Значи цялата ни връзка е била театър?
— Че какво друго? — засмя се тя.
Заболя го. И то доста силно.
Тя посочи изложените скъпоценности.
— Винаги съм била на мнението, че английската монархия си е направила много лоша услуга, заменяйки реалната власт с борба за оцеляване. Тя позволила на Парламента да управлява, срещу което запазила привилегията нейните представители да бъдат наричани крале. Всичко това започнало през хиляда шестстотин и трета година при управлението на Джеймс Първи.
Той си припомни информацията от Фароу Къри. Първият крал от династията на Стюартите бил повърхностен и слабохарактерен и предпочитал помпозността и забавленията пред реалното управление. Благодарение на здравата ръка на Робърт Сесил първите му девет години били поносими. Но след смъртта на Сесил през 1612 г. останалите тринайсет се характеризирали с умерено равнодушие, което отслабило монархията и в крайна сметка довело до обезглавяването на сина му Чарлс I двайсет и три години по-късно.
— Елизабет Първа била последният монарх, упражнявал реална власт — добави Дениз. — Била е стопроцентова кралица.
— Не съвсем.
Дениз насочи в гърдите му дългия си показалец с безупречен маникюр.
— Ето я остроумната мъдрост, която демонстрираш понякога. Много жалко, че през останалото време си безполезен.
Тя умишлено го дразнеше. За да покаже, че го държи в ръцете си.
— Какво иска Орденът на Дедал? — попита той.
— За съжаление, нещата непрекъснато се променят. Твоят Котън Малоун избяга от Хемптън Корт и все още е жив. Но двамата ти агенти нямаха неговия късмет.
Всичко му стана ясно. Беше сам.
— Работя за ЦРУ — заяви той. — Там имат още много агенти.
Дениз очевидно не беше в настроение да търпи самохвалството му.
— За твое съжаление никой от тях не е тук — отсече тя. — Искаме Иън Дън.
— Ами вземете го — сви рамене Антрим. — Той все още е в склада, който, съдейки по думите на вашия старейшина, познавате много добре.
— Наистина е така — кимна тя. — Но има нещо друго, което ме озадачава, Блейк. Познавам добре твоята склонност към измами, защото съм я изпитвала върху себе си. Предупредих водачите ни, че си нечестен човек. Затова ти давам един последен шанс. Какво още има в този склад, за което не знаем?
Антрим моментално усети, че все пак държи решителния коз. Копията на хард дисковете. Никой не споменаваше за тях.
— Знаете всичко, което знам и аз — отговори той.
Преди да се върне на ескалатора, Дениз се повдигна на пръсти и леко го целуна по бузата. Един безспорно мил жест, но най-вероятно предназначен за околните.
— Скъпи Блейк — прошепна тя. — Ние вече разполагаме с копията на хард дисковете, които си оставил при своя експерт. Казах им, че ще излъжеш за това.
Краката й стъпиха на гумираната лента.
— Пази се, скъпи — подвикна тя и му изпрати въздушна целувка.
46
Малоун тръгна към Томас Матюс. Срещнаха се в центъра на корта. Просторният правоъгълник беше добре осветен от слънчевите лъчи, нахлуващи през високите прозорци.
— Не съм те виждал от Лондон насам — подхвърли той. — Преди колко години беше това? Седем?
— Спомням си — кимна Матюс.
— Аз също.
Нямаше как да не помни, защото заради Матюс едва не бе изгубил живота си.
— Искам да знам нещо, Котън. Само заради Катлийн Ричардс ли се върна тук?
— Значи си ме следил?
— Естествено.
— Казваш го така, сякаш съм допуснал грешка.
— Зависи от твоята гледна точка — сви рамене Матюс.
Малоун веднага усети леката несигурност в гласа на възрастния мъж. Сякаш опипваше почвата, неспособен да разбере какво бе накарало един пенсиониран американски агент да се включи в активна операция на ЦРУ.