Измамата на краля [bg]

Малоун скочи в малката лодка на Таня. Дължината й не надминаваше три метра, но размерите на извънбордовия й мотор будеха уважение. Във вътрешността й лежаха две спасителни жилетки и чифт гребла.

— Слава богу, никога не ми се е налагало да ги използвам — подхвърли Таня, уловила посоката на погледа му.

— Искате ли да запаля мотора? — попита той.

— За бога! От години дърпам връвта на този приятел. Мога да се справя и сега.

Малоун кимна и се отдръпна встрани. Моторът забоботи при второто дърпане на стартера. Той откачи въжето и лодката се отлепи от кея. Описаха широк кръг и се насочиха обратно към територията на двореца, който беше малко по-надолу по течението на Темза.

— За всеки случай се придържайте към далечната част на реката — подхвърли Малоун.

Таня натисна руля и лодката се отдалечи от двореца, порейки кафявите води. Приближаваха се към друг кей, на която бяха завързани две големи лодки. Върху тухления зид, ограждащ Банкетната къща, непосредствено до мястото, където свършваше желязната ограда, се виждаше женска фигура. Катлийн Ричардс.

Вдясно от нея стоеше друга жена в компанията на двама мъже. Всички държаха пистолети.

В следващия миг Ричардс беше смъкната долу. Таня също видя какво се случва.

— Изглежда, дамата има проблеми — подхвърли тя.

Това беше извън съмнение.

Отчитайки случилото се в тунела, Малоун беше принуден да признае, че мнението му за тази жена можеше да се окаже дълбоко погрешно.