![Измамата на краля [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/0/izmamata-na-kralya-bg-download.jpg)
Измамата на краля [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #8
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-330-2
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата на краля [bg]». Краткое содержание книги:
Всичко това го накара да се почувства по-добре, но не много.
Един от екскурзоводите обясняваше как по време на Втората световна война кралските съкровища били преместени в близката кула „Уейкфийлд“, в едно от подземията, намиращо се точно под казармите „Уотърлу“. Там те били положени в специално изработен осветен сандък, като последната кралска ювелирна колекция на света. Но напливът на посетители бил толкова голям, че пазителите на съкровището били принудени да го върнат на повърхността в специално построена за целта зала.
Ярката слънчева светлина не проникваше тук, заменена от хладен полуздрач. В широкия коридор имаше хоризонтален ескалатор, който принуждаваше хората да продължават напред, без да спират. Самите витрини бяха осветени от халогенни лампи и миниатюрни лазери. Ефектът беше магически. Поредното впечатляващо британско изложение.
Гари остана навън, предпочел разходката на чист въздух. Антрим обеща да не се бави, но го предупреди да не излиза извън крепостните стени.
— Какъв спектакъл — обади се женски глас зад гърба му.
Той се обърна и замръзна от изненада. Пред него стоеше Дениз Жерар.
Разхождайки се наоколо, Гари спря пред табелата, която сочеше към великолепната Уайт Тауър, кулата, която доминираше над всичко наоколо. Вече беше успял да разгледа съседната Грийн Тауър, където според един от униформените охранители изпълнявали смъртните присъди. Тук били обезглавени две от съпругите на Хенри VIII, а също и лейди Джейн Грей — седемнайсетгодишното момиче, управлявало Англия в продължение на девет дни, преди Мери, първата дъщеря на Хенри VIII, да вземе и нейната глава.
Гари прочете информацията на табелата и насочи поглед към Уайт Тауър, оградена от трийсетметрова каменна стена с три квадратни стражеви кули по ъглите и една кръгла. Някога тези стени били бели и оттам идваше наименованието на сградата. Днес обаче цветът им беше нещо средно между кафяв и златист. Над всичко това се развяваше Юниън Джак — националното знаме на Великобритания. Той знаеше, че тази древна цитадела е един от символите на Англия, както Статуята на свободата за Америка.
Той не преставаше да се пита какво търсят тук. В таксито почти не разговаряха. Антрим просто обяви, че трябва да се погрижи за някои недовършени неща и че това няма да му отнеме много време. После щяха да се върнат в склада и да чакат обаждането на баща му. Той попита дали може да говори и с майка си, на което Антрим отговори, че това дори е задължително.
Тя чака да й се обадиш, бе казал той. А после и аз ще поговоря с нея. Но първо трябва да говорим с баща ти.
Той се бе съгласил. Това наистина беше първата им работа.
Денят беше ясен и слънчев, със синьо безоблачно небе. Наоколо беше пълно с народ. Антрим купи два входни билета, които включваха посещение и в Залата с кралските съкровища, където бе влязъл той.
Какво ли ставаше вътре? Защо дойдоха именно тук?
Гари реши да потърси отговор на тези въпроси.
— Какво търсиш тук?! — смаяно попита Антрим.
Облечена в светлосиня пола и елегантно сако, Дениз изглеждаше превъзходно.
— Аз съм тази, с която имаш среща.
Тотално объркан, той я гледаше и мълчеше.
— Не ме зяпай така. Бях в Брюксел, за да те наблюдавам.
Възможно ли бе това?!
— Ти работиш за Ордена на Дедал?
— Изпратиха ме да следя всяка твоя крачка — леко кимна тя. — Правих го почти цяла година.
Объркването му премина в шок. Нима самият той е бил обект на следене?
Погледът му попадна върху короната на свети Едуард зад блиндираното стъкло на близката витрина. Четиристотингодишна. Същата, която Кентърбърийският епископ полагал върху главата на поредния монарх с традиционния възглас: Бог да пази краля или кралицата, а ехото отскачало от дебелите стени на Уестминстърското абатство.
Какво, по дяволите, става тук?
Антрим направи усилие да събере мислите си.
— Значи оная работа с мъжа в Брюксел е била само театър? — попита той.
— Беше време да се разделим. Решихме да измислим такава причина, която няма да поставиш под съмнение. Добре познаваме склонността ти към насилие спрямо жените, Блейк. Доказателства за това колкото искаш. Целта беше да си тръгнеш по собствена воля и да потърсиш място, на което да се чувстваш добре.