Измамата на краля [bg]

Мълчанието насреща беше доказателство за правотата му.

— При вас ли е Иън Дън? — попита след кратката пауза гласът.

— Да, жив и здрав.

— Дръжте го там, където е. Междувременно ние с вас трябва да се срещнем.

Как ли пък не. Той не беше идиот и отдавна беше осъзнал, че физическото му отстраняване бе най-доброто решение за Ордена на Дедал.

— Няма да стане! — отсече на глас той.

Гласът насреща се засмя.

— Мисля, че молбата ми ви засяга пряко.

Антрим запази мълчание.

— Е, добре — въздъхна онзи. — Предлагам да се срещнем на публично място, където има дори охрана. Надявам се, че това ще ви направи по-спокоен.

— Защо трябва да се срещаме?

— За да ви покажа нещо. Нека разгледаме нещата и под друг ъгъл — вие държите Иън Дън, който е вашата сигурност. Сигурен съм, че ще го скриете добре — на място, известно само на вас. Той е застрахователната ви полица, нали така?

— Защо ви е това момче? Нали ви интересува само флашката?

— Свидетел е на смъртен случай, а ние не обичаме да оставяме следи.

Логично.

За съжаление, в момента изпитваше остър недостиг на хора, което означаваше, че Дън и жената трябваше да останат в склада. Но онези от Ордена на Дедал знаеха адреса.

Какво пък толкова, отново се запита той. На кого му пука? Смъртта на двамата дори беше за предпочитане.

После изведнъж осъзна жестоката истина. Орденът на Дедал бяха единствените му приятели.

— Кажете къде и кога — изрече бързо той.