Игра на милиарди [bg]

Минц вдигна палци в отговор и тръгна към бюрото си, като преди да седне зад него, затвори вратата на офиса на Алекс, защото нямаше намерение да работи под изпепеляващия поглед на Дж. Едгар Хувър. Барнс беше прав за снимката. Наистина беше странна.

Телефонът иззвъня. Това беше линията на Алекс.

— Минц слуша.

— Търся НСА Форца.

— В момента не е тук. Мога ли да ви помогна?

— С Бари Минц ли разговарям, висок, червенокос откачалник? Мъж, на когото няма да му излезе късметът, дори да се снима в порнофилм?

Минц се наведе.

— Това трябва да съм аз.

— Обажда се Нийл Донован. Как си, по дяволите?

Минц се оживи. Донован ръководеше отдела за организирана престъпност към Бюрото на „Федерал Плаза" 26, а също така оглавяваше и SWAT екип, преди да напусне преди година. Той беше истински жребец и всичко, за което Бари мечтаеше.

— Мислех си, че си се пенсионирал.

— Аз? Никога. В момента съм в Мексико. Ръководя разузнавателен отряд. Много е опасно, но е адски интересно. Имаш ли секунда?

— Разбира се.

— Получих обаждане, което мисля, че трябва да ви предам на вас, момчета. Вече говорих с централата, но исках да го споделя и с вас. Може да излезе нещо, може и нищо да не е. Имаш ли писалка?

— Казвай.

— Един от контактите ми на летище Хуарес е бил на смяна миналата вечер. Каза, че през паспортна проверка са минали няколко доста интересни типове. Около двадесет мъже и жени, които пристигнали от Южна Америка, всичките били с чисто нови португалски паспорти.

— Португалски? Сигурен ли си?

— Абсолютно. Очевидно са били млади и във форма, а двама от тях са били доста яки типове. Странното било, че никой от тях не знаел бъкел португалски.

— Нима? А на какъв език са говорели?

— Английски. Но не на американски английски. На английски, какъвто го говорят чужденците. Не само това, ами тези хора били посрещнати от две важни клечки. Единият бил генерал, а другият някакъв агент от мексиканските тайни служби. Наистина плашещи типове. Както и да е, говорели, че групата е отбор от атлети.

— Атлети — повтори Минц, докато преписваше думите на Донован дословно. — От Португалия.

— Има един малък проблем обаче — продължи Донован. — Никой от паспортите нямал входна виза от Венецуела или някакъв печат. Говорим за напълно девствени документи. Моето момче е умно момче. Внимавал е и е запомнил номерата на два от тях. Проверих ги в португалското посолство. Оказа се, че паспортите са откраднати от консулството в Макао преди месец.

— Макао… до Хонконг?

— Бивша португалска колония, а сега Мека на хазарта. Точно то.

Минц прочете бележките си, след което попита:

— Твоят човек преброил ли е точно пасажерите с откраднати паспорти?

— Така мисля — нека проверя. Да, сторил го е. Двадесет и трима.

Бари грабна списъка с оборудването, което бяха намерили на „Уиндърмиър". Някъде в средата пишеше следното: „Карти на Ню Йорк 18–24". Ако зачеркнеше Люк Ламбер…