Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
След като изпълни задължението си, брат Седрик каза:
— Лейди Сора физически е напълно развита, с изключение на очите. Лорд Уилям ще се отрече ли от нея заради този й недостатък?
— Никога — заяви Уилям. — Тя ме избави от моята слепота, тя е жената, която владее моето сърце.
— Но как може да види тялото на Уилям? — попита озадачена Джейн. — Тя има право да го види и потвърди своето желание да остане в брачен съюз с него.
Сора пристъпи напред и постави ръката си върху раменете на Уилям.
— Мога да разреша този проблем. Всичко, което трябва да направя, е… — тя плъзна върха на пръстите си по гърдите му по начин, който предизвика въздишки на удоволствие у мъжете. Действието й имаше незабавен отклик от страна на Уилям и той я повдигна и я понесе към леглото.
— Утре сутринта ще я попитаме дали е била задоволена — реши лейди Джейн и поведе гостите обратно към залата.
Звучният смях на Сора се понесе във въздуха и тежката врата се затвори с трясък. Уилям я хвърли върху леглото и се обърна.
— Уилям! — извика тя, като се опря на лакът и отметна косата от лицето си. — Ела при мен.
— Почакай — каза той. — Искам да съм сигурен, че никой няма да ни безпокои.
Дървената пейка остърга пода, когато той я премести и я постави пред вратата. После я последва масата за шиене, разположена под прозореца.
— Предвиждаш някое посещение? — попита любопитно тя.
— Предвиждам е твърде силна дума — изсумтя той, тъй като буташе друг тежък шкаф към вратата. — Подозирам. Имаше период в миналото, когато позволявах да ме прекъсват и в най-интимните моменти и подозирам, че сега приятелите ми може да са си наумили някой нечестив план.
— Най-добре ще направиш да бутнеш и сандъка ми пред вратата — посъветва го тя.
Като се подсмихна, той избута сандъка и го постави точно където трябваше, с което бариерата беше завършена. Вече успокоен, той тръгна към леглото, но промени решението си. Върна се при сандъка, коленичи и го отвори. Сора се напрегна да разбере какво правеше, но той пусна капака почти мигновено. Тогава тя си спомни за подаръците му.
— Не съм ти благодарила за сватбените подаръци. Благословен да си, че ме издигна в очите на всички гости, като ми подари такива скъпи неща.
— Твоя е заслугата, че се издигна в очите на всички — отговори той. — Аз просто изразих своето уважение към теб.
Леглото хлътна под неговата тежест. Тя преплете пръстите си и внезапно почувства, за първи път от толкова много седмици, тишината и спокойствието в стаята, почувства, че най-после бяха само двамата — той и тя.
— Аз също изпитвам голямо уважение към теб.
„Доста недодялано“, помисли си тя, смутена от липсата на красноречие. Тя повдигна завивките и се плъзна между тях. Като обгърна с чаршафите голото си тяло, тя започна да се пита дали Уилям ще я спре, но той не го направи.
На няколко пъти тя се опита да поведе разговор, но не можа да намери забавна тема. Той продължавайте да мълчи и Сора се чудеше дали не беше обиден от нещо. Да не би нейната хитрина, да не слага чорапи, го беше наскърбила толкова много, че сега той не искаше да има нищо общо с нея? В този момент той се изкашля и тя разбра, че опасенията й бяха напразни.
За първи път от цял месец те бяха останали наистина сами и се чувстваха неудобно. Вече нямаше нужда да се крият, да бързат, да се притесняват или да се съблазняват взаимно. Сега бяха мъж и жена и имаха пълното право да легнат заедно в леглото.
— Казах ли ти, че днес изглеждаше прекрасно? — нежно попита той.
— Благодаря — усмихна се сковано тя и се напрегна да измисли нещо, което да каже. — Дори и без бельо? — каза тя, като сама се учуди защо му напомняше това.
— О! — обърна се той към нея. — Ами, да. Това че нямаш нищо под роклята си ми напомняше за…. Харесах го. Да.
Отново настъпи мълчание. След известно време тя го попита:
— Победи ли в играта с топка?
— Да. Моят отбор победи с малка разлика. Началото бе лошо, но когато ти дойде, аз започнах да играя по-добре и ние победихме — каза той и се премести по-близо до нея.
— Радвам се, че се запознах с приятелите ти. Те ми харесаха.
Той се засмя тихо.
— Всичките?
— Повечето.
— И те се радваха да се запознаят с теб — каза той и повдигна завивките, за да се мушне под тях. Тялото му беше близо до нейното.
Тя лежеше неподвижно. Бедрата им се притискаха, ръцете им се докосваха.
Трябваше ли да се дръпне назад? Нямаше ли да помисли, че тя го отбягва, или щеше да си помисли, че му прави място?
Той размърда краката си и преди тя да реши какво да прави, бе отместена встрани.
— Харесаха ли ти кожите? — попита той, а ръцете му теглеха нещо изпод одеялата.