Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
Но вземането на решение беше временно отменено по стечение на обстоятелствата. Реймънд, който стоеше от другата страна на лорд Питър, се изправи. Той излъчваше присъствие, което малко мъже притежаваха; имаше го Уилям, лорд Питър — също. Тези мъже можеха да наложат тишина само с един жест и в най-шумната зала. Сега, след като голямата зала притихна, Реймънд се поклони на младоженците, а после още веднъж само на Сора. Като се качи на пейката, той сложи единия си крак на масата, облегна се на коляното си и каза:
— Булката е кралицата на деня, съпругата е кралицата на нощта. Написах песен, в която изразих какво чувствам към най-прекрасната от всички кралици. Сора, нашата Сора, кралицата на утринната зора и на вечерния здрач.
Като каза това, той се впусна в една песен, от която лъхаше смайваща чистота и наслада. Като истински музикант, той бе написал една балада за Сора, която накара гостите да се просълзят. Дори Сора слушаше, пренебрегнала задълженията си на домакиня за няколко минути.
Първоначално Уилям се разтревожи, но после бавно се отпусна. Това не беше предателство от още един приятел; това бе една прекрасна лирика, която гордо се надсмиваше над жалките стиховете на Никълъс. Уилям сам не разбираше собствения си възторг от този поврат на събитията. Защо тази изява на предаността на Реймънд към Сора успокояваше страховете му?! И като погледна към присъстващите в залата гости и слуги, той разбра защо. Те бяха смутени. Как можеха да кажат, че Сора е поощрила Никълъс и Реймънд? Можеха разбира се, но колкото повече обвиненията им се разрастваха, толкова по-малко сигурни в правотата си се чувстваха те. Никълъс беше пристигнал преди тях и те не можеха непрекъснато да спекулират с предположенията си за това какво се беше случило, преди да дойде. Но какво можеха да кажат за Реймънд? Той беше пристигнал последен след всички и никой не го беше видял да се спотайва в ъглите със Сора.
Песента свърши и Уилям се усмихна, потопен в собственото си задоволство. В разгара на одобрителните аплодисменти се изправи друг рицар.
— Аз също имам vers за лейди Сора, най-прекрасната жена, която бе грабната под носа ми от друг мъж.
Той се впусна в една поема, описваща непредвидимите пътища на Съдбата, които го бяха отвели твърде късно при лейди Сора. Нейната красота и фактът, че тя беше омъжена за най-големия и най-влиятелен войн в Англия, я правеха недосегаема за него.
След като смехът замря, друг рицар стана, вдъхновен от красотата на Сора, и запя спонтанно песен. После се изправи друг, и друг, и всички пееха възхвали за Сора, показвайки различен талант и изпращайки различни послания. Скоро стана ясно, че това не беше само една възможност да се изявят като поети, а бе начин да задържат Уилям и Сора по-дълго време на масата като домакини. Уилям понасяше търпеливо глупостите им, докато накрая реши, че вече са достатъчно опровергани слуховете за Никълъс и неговата любима. Тогава стана и взе Сора в ръцете си.
— Време е да си лягаме — каза категорично той.
Това предизвика най-гръмогласния смях през цялата вечер. Лейди Джейн стана и другите жени я последваха.
— Ние ще я приготвим, милорд.
Уилям прецени нейната непоколебимост срещу собственото си желание и пусна Сора.
— Както желаете. Но не се бавете.
Тази препоръка предизвика буря от смях и шеги и Сора си помисли, че всички бяха прекалили с бирата и виното. Придружена от жените, тя се отправи към спалнята и застана послушно, докато те я съблякоха.
Мъжете се бяха струпали около Уилям и го носеха, сякаш той нямаше желание да върви. Те го пуснаха да стъпи на земята, издърпаха дрехите му, без да се церемонят много и го изправиха пред Сора.
Жените нарочно се бавеха в желанието си да го изкушат. Те повдигнаха косата на Сора и я разпиляха по раменете й. Мъжете подсвиркваха и се кикотеха, като гледаха мъчителното очакване, изписано на лицето на Уилям. Лорд Питър извика:
— Ако въртиш онова копие така бясно, както въртеше копието си в melee, лейди Сора ще е мъртва до сутринта.
— Не — увери го Джейн. — Тя ще надвие копието му. Жените винаги побеждават в тази битка.
— Докато копието е живо — каза любезно лорд Питър.
— Ние се молим винаги да е живо — извика Берта.