Децата на Дюна [Children of Dune - bg]

Венсика само сви рамене.

— Струва ми се, че все пак е малко старичка, за да го стори. Как мислиш, Тйеканик?

— С една бин-джезъритка нищо не е сигурно — отговори запитаният.

Фарад’н усети тръпка на възбуда, примесена със страх. Неговото участие в играта за възстановяване на високия престиж на династията Корино в борбата за власт едновременно го привличаше и отблъскваше. Да, колко привлекателен бе поривът му да се оттегли от тази игра и да се посвети на своите предпочитани занимания — историческите изследвания и изучаването на ясно формулирания дълг да остане господар тук, на Салуса Секундус. Възраждането на силите на неговите сардукари, само по себе си, беше достатъчно значима цел… а и Тйек бе все още много добро средство за нейното постигане. В края на краищата една планета изискваше огромна отговорност. Но Империята предполагаше още по-голяма отговорност, а и бе много по-съблазнителна като оръжие на властта. И колкото повече се задълбочаваше в изучаването на делата на Муад’Диб/Пол Атреидски, толкова по-привлекателни се очертаваха пред Фарад’н средствата и способите за упражняване на тази власт. След като носеше по право титлата на Повелител на династията Корино, в качеството си на наследник на Шедъм V, на него се падаше и изключително голямата цел да възстанови пътя на своето потекло към Лъвския Трон. Колко много искаше да го постигне! Колко много! Бе вече установил, че с многократното повтаряне на това изкусително молебствие пред себе си съумява да преодолее всички моментни колебания и съмнения. В това време Тйеканик бе заговорил:

— … разбира се, тези от „Бин Джезърит“ учат, че мирът подтиква към агресивност, от която пламва войната. Парадоксът на…

— Как стигнахме до истината за подбудите? — запита Фарад’н, вече отклонил вниманието си от своите размишления.

— Ами — приветливо подхвана Венсика, след като бе забелязала разсеяното изражение по лицето на сина си, — просто попитах Тйек дали е запознат с движещите мотиви във философията на Сестринството.

— Към философията следва да се подхожда с непочтителност — каза Фарад’н, обръщайки се към Тйеканик. — Мисля, че по отношение на Айдахо трябва да продължим да търсим. Защото именно когато решим, че знаем нещо, настъпва моментът на задълбочаване в проблема.

— Ще бъде сторено — отвърна Тйеканик.

Харесваше у Фарад’н тази лека склонност към прекомерна разсъдливост, но се надяваше, че тя няма да се разпростре и върху онези решителни моменти, които изискват бързина и точност.

С подобаваща за случая непочтителност Фарад’н подхвана:

— Знаете ли какво ми се стори най-интригуващо в историята на Аракис? Оня древен обичай на свободните да убиват веднага всеки, който не носи влагосъхраняващ костюм с характерната и забелязваща се отдалече качулка.

— И защо толкова ти е харесал този костюм? — попита Тйеканик.

— А, значи ви е направило впечатление?

— Че как може да не ни направи? — запита на свой ред Венсика.

Фарад’н хвърли яден поглед към майка си. Защо си позволяваше да го прекъсва по такъв начин? После отново насочи вниманието си към башара.