Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Разговаряйки по този начин, принцът и неговата свита се върнаха в замъка. Молиер бе темата, от която се откъснаха едва в стаите.
— Да не забравя — спомни си Дьо Гиш на прага, — имам поръчение до ваше височество.
— Предай ми твоето поръчение.
— Господин Дьо Бражелон замина за Лондон по заповед на краля и ме помоли да ви засвидетелствам неговата почит към ваше височество.
— Много добре, пожелавам на добър път на виконта. Аз го обичам много. Върви да се облечеш и се връщай при нас. Ако не се върнеш…
— Какво ще стане тогава, ваше височество?
— Ще накарам да те затворят в Бастилията.
— Сега е ясно — каза със смях Дьо Гиш, — че негово височество принцът е пълна противоположност на нейно височество принцесата. Тя ме изпраща в изгнание, защото не ме обича, а принцът ме затваря в тъмница, защото много ме обича. Ето ново хрумване за един Молиер! Благодаря, принце! Благодаря, принцесо!
— Хайде, хайде — прекъсна го принцът, — ти си чудесен приятел и отлично знаеш, че не мога да мина без теб. Връщай се по-скоро.
— Добре, но и аз на свой ред искам да пококетирам, ваше височество.
— Какво ти става?
— Ще се върна при ваше височество само при едно условие.
— Какво?
— Трябва да услужа на един приятел на моя приятел.
— На кого?
— На Маликорн.
— Какво противно име!
— Той го носи с чест, ваше височество.
— Да допуснем. И какво?
— Трябва да намеря място на господин Маликорн при ваше височество.
— Какво място?
— Някакво. Да наблюдава вещо.
— Отлично, можем да го уредим. Вчера уволних надзирателя на дворцовите покои.
— Нека бъде надзирател на дворцовите покои, ваше височество. Какво ще трябва да върши?
— Нищо, ще наблюдава и ще докладва.
— Нещо като вътрешна полиция.
— Именно.
— Това е идеална работа за Маликорн — намеси се Маникан.
— Знаете ли за кого става дума, господин Маникан? — обърна се към него принцът?
— Много добре, ваше височество. Той е мой приятел.
— Какво е вашето мнение?
— Мнението ми е, че ваше височество никога няма да има друг по-добър надзирател на дворцовите покои.
— А колко носи тази длъжност? — попита графът.
— Не знам, но винаги са ми казвали, че когато тази длъжност се заема от подходящ човек, няма цена.
— А какво наричате, принце, подходящ човек?
— Разбира се, умен!
— В такъв случай мисля, че монсеньорът ще бъде доволен, защото Маликорн е умен като дявол.
— Тогава това място ще ми излезе доста скъпо! — със смях каза принцът. — Ти ми правиш истински подарък, графе.
— И аз мисля така, ваше височество.
— Добре! Кажи на твоя господин Меликон…
— Маликорн, ваше височество.
— Никога няма да свикна с това име.
— Но вие произнасяте правилно Маникан, ваше височество.
— Може би с времето ще се науча да произнасям Маликорн. Навикът ще ми помогне.
— Каквото и да каже ваше височество, гарантирам ви, че вашият надзирател на дворцовите покои няма да се обиди. Характерът му е чудесен.
— В такъв случай, драги Дьо Гиш, кажете му, че е назначен… Не, почакайте.
— Какво ще обича ваше височество?
— Искам първо да го погледна. Ако е така безобразен като името си, ще си взема думата назад.
— Ваше височество го познава.
— Аз ли?
— Разбира се. Ваше височество вече го е виждал в кралския дворец. Дори аз сам ви го представих.
— Ах, да, спомням си… но това е очарователен младеж.
— Зная, че ваше височество го е забелязал.
— Да, да, да! Виждаш ли, Дьо Гиш, нито аз, нито жена ми не искаме пред нас да се мяркат изроди. Жена ми взима само красавици за придворни дами, а в моята свита има само благородници с порядъчни лица. По такъв начин, Дьо Гиш, ако аз имам деца, те ще бъдат вдъхновени от красавиците, а ако моята жена има деца, те ще бъдат сътворени по красиви еталони.
— Великолепно разсъждение, ваше височество — каза Маникан, одобрявайки думите на принца с поглед.
Що се отнася до графа, той видимо не намери разсъждението за много блестящо, тъй като се изрази с някакъв неопределен жест. Маникан тръгна да съобщи на Маликорн хубавата новина.
Дьо Гиш с явно неудоволствие тръгна да се преоблича.
Принцът весело си пееше, докато се оглеждаше в огледалото и чакаше обяда. Настроението му оправдаваше поговорката: „щастлив като принц“.
Глава тридесет и седма
РАЗКАЗЪТ НА НАЯДАТА И ДРИАДАТА
Следобед в замъка всички се облякоха официално. Обикновено обядваха в пет часа. Да дадем на обитателите на замъка един час за обяд и два часа за тоалет. Следователно всеки от тях беше готов към осем вечерта.