Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Тя се усмихна.

— Ти заслужаваш почивка, Б.З. Боговете са ми свидетели, че е чисто губене на време да се гонят крадци из космоса. — Тя се облегна на бюрото, като внимаваше да не бутне някоя от натрупаните купчинки с документи. — Не ми се ще да те пращам да провериш безопасността на звездното летище, защото разбирам колко трудно ще ми бъде да се справя тук без твоята помощ. — Тя сведе поглед, малко засрамена от направеното признание, но нейната благодарност към неговата непоклатима лоялност не трябваше да остане неизказана.

Той се засмя и поклати глава.

— На вас не ви трябва никой, командир. Докато имате този чин, никой не може да ви пипне.

О-о, но те се опитват… опитват се всеки ден. Имам нужда да чувам твоя ободряващ глас, така както животът има нужда от слънце. Аз всъщност никога не съм разбирала това. Защото не бе родена с чувство за превъзходство, с което изглежда са закърмени кареумовците. О, богове, сигурно е чудесно никога да не изпитваш нужда някой винаги да потвърждава, че това, което вършиш, е правилно! Дори когато го повиши в инспектор, той никога не попита дали за това няма някоя друга причина освен неговата компетентност като офицер.

— Е, във всеки случай ще е само за няколко месеца.

— Само за няколко месеца, докато се приключи, командир.

Ела, хилядолетие! Остават само месеци до настъпване на Промяната и ние ще можем да се отървем от тази сантиментална глупост и да забравим за нея до края на живота си.

— Аз не се опитвам да мисля толкова напред. Само един ден напред. Така успявам да се оправя. — Тя разсеяно пренареди една купчинка от жалби.

Гъндалийну стана, а в очите му се появи загриженост.

— Командир… ако ви трябва някой, който да ви подкрепи докато ме няма, обърнете се към Кре Вьо. Малко е твърдоглав, но смята, че вие се опитвате честно да си вършите работата.

— Така ли? — възкликна изненадано тя. Кре Вьо беше офицер-ветеран и един от последните, от когото тя очакваше да прояви и най-малка готовност да я приеме. — Благодаря ти, Б.З. Това ще помогне. — Тя отново се усмихна, макар и малко напрегната.

Той кимна.

— Е, мисля, че е най-добре да си приготвя дрехите, командир. Грижете се за себе си, мадам.

— И ти се грижи, Б.З. — Тя вдигна ръка в отговор на неговия поздрав и го проследи с поглед. Изведнъж я обхвана болезнено предчувствие, че го вижда за последен път. Спри го! Нима искаш да му се случи нещо? Тя бръкна в джоба си за йеста, докато се връщаше към бюрото си. Апаратът за локална връзка зазвъня и тя вдигна слушалката с трепереща ръка.