Страхът на Фондацията

2.

— Да, без съмнение сме свързани — рече главният специалист Вадо. Беше едър мъж, загорял, мускулест и уверен в себе си. Работеше като водач за сафари и беше специалист по потапянето, имаше биологическо образование. Провеждаше изследвания, като използваше техниките на потапяне, но грижите за станцията гълтали по-голямата част от времето му, както каза.

Хари като че бе скептичен.

— Според тебе пановете са съществували редом с нас на Земята?

— Със сигурност. Няма как иначе.

— Не биха ли могли да са резултат на генетични манипулации с нашия собствен вид?

— Съмнявам се. Генетичните изследвания показват, че идват от малка кошара, вероятно тукашен зоопарк. Или пък е било катастрофа.

— Има ли някакъв шанс този свят да е първоначалната Земя? — попита Дорс.

Вадо я погледна.

— Няма вкаменелости, няма развалини. А и местната фауна и флора имат по-особен ключов модел на генетичната спирала, различен от нашата ДНК. Допълнителна метилова група в пуриновите пръстени. Ние можем да живеем тук и да ядем тукашната храна, но нито ние, нито пановете сме тукашни.

Мисълта на Вадо беше добре обоснована. Пановете със сигурност изглеждаха псевдочовешки. Древните архиви се опират на класификация: панове троглодити, каквото и да означава това на отдавна изгубения език. Имали са ръце с палци, същия брой зъби като човеците и са нямали опашки.

Вадо махна с едрата си длан към пейзажа, ширнал се под станцията.

— Били са стоварени тук заедно с много други сродни видове на върха на биосфера, съставена от обичайните треви и дървета и почти нищо друго.

— Преди колко време? — попита Дорс.

— Преди тринайсет хиляди години със сигурност.

— Преди консолидацията на Трантор. Но на другите планети няма панове — настоя Дорс.

Вадо кимна.

— Според мен в ранните дни на Империята никой не е смятал, че ще бъдат полезни.

— А могат ли? — попита Хари.

— Не знам — сви рамене Вадо. — Не сме се опитвали много-много да ги дресираме освен за научни цели. Предполага се, че трябва да са в диво състояние. Така е наредил първият император Буун.

— Разкажете ми за вашите проучвания — предложи Хари.

Опитът му бе доказал, че никой учен не пропуска шанса да си изпее песента. Излезе прав.

Били взети човешка и панска ДНК, заобяснява въодушевено Вадо, и разгънали нишките на двойната спирала и на двете. Свързали човешка нишка с панска и създали хибрид.

Там, където нишките съвпадали, двете се свързвали здраво в нова двойна спирала. Там, където се различавали, нишките се прекъсвали, цели секции се веели свободно.

После завъртели водните разтвори в центрофуга, така че слабите секции се откъснали. Тясно свързаната ДНК съставлявала 98,2% от общата сума. Пановете поразително приличали на човеците. По-малко от два процента разлика — горе-долу същият процент, който разделя мъжете от жените — и все пак живеели втори и не изобретявали нищо.

Типичната разлика между ДНК на отделните хора била една десета от процента, продължи Вадо. Значи, грубо казано, пановете били двайсет пъти по-различни от хората — от генетична гледна точка.