Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Значи според вас те са се появили преди нас? — Дорс беше впечатлена. — На Земята?
Вадо кимна енергично.
— Те са ни сродни, но ние не произлизаме от тях. Разделили сме се родово преди шест милиона години.
— А мислят ли като нас? — попита Хари.
— Най-добре може да се прецени чрез потапяне — отвърна Вадо. — По-добър начин няма.
Той се усмихна подканващо и Хари се запита дали Вадо получава комисионна от потапянията. Търговският му подход беше внимателен, нагоден към академичния интерес, но пак си беше търговски подход.
Вадо вече бе показал на Хари огромните запаси от данни върху движенията на пановете, динамиката на популацията и поведението им. Това бе богат, хилядолетен източник. С малко моделиране можеше да стане плодородна почва за просто описание на пановете като проточовеци, като се използва окастрена версия на психоисторията.
— Математическото описание на развитието на един животински вид е едно — рече Дорс, — но изживяването му…
— Хайде, хайде — обади се Хари. Макар да знаеше, че цялата Екскурзионна станция е оборудвана да продава на гостите сафарита и потапяния, той бе заинтригуван. — Имам нужда от промяна, нали ти го каза. Да се махнем от задушния стар Трантор, ти го каза.
Вадо се усмихна топло.
— Гарантираме пълна безопасност.
Дорс се усмихна мило на Хари. При отдавна женените двойки съществува дипломация на погледите.
— Е, добре де.
3.
Прекарваше сутрините в изучаване на данните за пановете. Математикът в него търсеше как да представи динамиката им чрез окастрена версия на психоисторията. Зарчето на съдбата се търкаляше по напукания склон. Толкова много пътеки, варианти…
За да се добере до тях, трябваше, да прави метани на шефа на станцията — жена на име Якани, на вид сърдечна, а на стената й висеше голям портрет на Академичния потентат. Хари го спомена и Якани се впусна в тирада за „своя ментор“ — била й помогнала да управлява център за изучаване на приматите на някаква зелена планета преди няколко десетилетия.
— Трябва да я наблюдаваме — забеляза Дорс.
— Да не смяташ, че Потентатът би…
— Първият опит за убийство — спомняш ли си лепенката? Научих от Имперските войски, че някои от техническите му аспекти отвеждат към академична лаборатория.
Хари се намръщи.
— Без съмнение собствената ми фракция не би се противопоставила на…
— Тя е също толкова безскрупулна, колкото и Ламурк, но действа по-гъвкаво.
— Леле, каква си ми подозрителна.
— Това ми е работата.
Следобед правеха походи. На Дорс не й харесваха прахът и жегата, а и виждаха много малко животни.
— Кое уважаващо се животно би искало да бъде в компанията на тези натруфени примитивисти? — коментира тя.
На Хари атмосферата на този свят му харесваше, той се отпускаше, но умът му продължаваше да работи. Мислеше за това, докато стоеше на широката веранда, пиеше натурален плодов сок и гледаше залеза. Дорс седеше мълчаливо до него.
Планетите са фунии за енергия, мислеше той. На дъното на своите гравитационни кладенци растенията улавяха едва една десета от процента слънчева светлина, падаща върху повърхността на планетата. Строяха органични молекули с енергията на звездите. На свой ред растенията бяха плячка за животните, които можеха да употребят, грубо казано, една десета от складираната в растението енергия. Тревопасните на свой ред бяха плячка на месоядните, които използваха една десета от складираната в месото енергия. И така по негова преценка само една част от сто хилядни от енергията на слънчевите лъчи попадаше в хищниците.
Какво разхищение! И все пак никъде другаде в Галактиката не се бе развила по-ефикасна машина. Защо?
Хищниците неизменно бяха по-интелигентни от жертвите си и се намираха на върха на много стръмна пирамида. Положението на всеядните беше подобно. От този скалист пейзаж бе възникнало човечеството.
Това нямаше кой знае какво значение в психоисторията. Значи пановете бяха много важни за намирането на древните ключове към човешката душа.
— Надявам се, че потапянето не е свързано твърде с… хммм… усещане за жега и лепкавост — обади се Дорс.
— Спомнете си — ще видите света през други очи.
— Само ако мога да се върна, когато поискам и да си взема гореща вана.
— Отделения ли? — Дорс се дръпна назад. — Повече ми приличат на ковчези.
— Трябва да прилепват плътно, мадам.
Главният специалист Вадо се усмихна дружелюбно — което според Хари означаваше, че никак не е настроен дружелюбно. Разговаряха приятелски, персоналът се държеше уважително към видния учен доктор Селдън, но в края на краищата той и Дорс си бяха просто туристи. Плащаха за малко примитивни забавления, описани с необходимите научни термини, но си бяха туристи.