Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
Оставих Мануил да му прислужва и забързах към Ана, която се беше оттеглила в най-вътрешната стая на къщата. Попитах я дали би искала да види прославения Джустиниани или по гръцки ще предпочете да не се показва. След като се увери, че не съм ранен в побоищата, тя ме погледна въпросително и рече:
— Ако се срамуваш от мен и от моята външност и не желаеш да ме представиш на твоите приятели, ще си остана в стаята.
Отвърнах й, че се гордея с нея и бих желал да я представя. Джустиниани едва ли щеше да я познае, освен това беше обещал да пази женитбата ни в тайна. Така че тя можеше без страх да се покаже. Нетърпеливо я хванах за ръката, за да я поведа в другата стая. Но тя се отскубна и рече:
— Ако искаш да ме показваш на приятелите си, ще трябва да ме предупредиш за това по-отрано, за да се вчеша и облека прилично. Не мога да се покажа такава, въпреки че ми се иска да видя толкова известен мъж като Джустиниани.
В моята наивност аз възкликнах:
— Но ти и така си красива! За мен ти си най-красивата жена на света! Не разбирам как можеш да говориш за прически и тоалети в ден като този, изпълнен със срам. Никой, така или иначе, не обръща вече внимание на такива неща.
— Наистина ли! — сгорещено започна тя. — Това показва колко малко знаеш за света. Но затуй пък аз, като жена, знам повече от теб за тези неща. Позволи ми, моля те, да остана жена. Предполагам, че затуй си се оженил за мен. Поведението й ме озадачи. Не разбирах защо ми беше толкова сърдита. Свих рамене и се съгласих:
— Направи така, както желаеш. Остани в стаята си, аз ще обясня нещо на Джустиниани.
Тя ме хвана за ръката и прибързано рече:
— Я не ставай смешен! Ще се приготвя просто за секунди. Върви при него и го забавлявай, та да не си тръгне.
Когато я напусках, тя вече разчесваше разпуснатите си коси с гребен от слонова кост. В объркването си пресуших чаша вино и Джустиниани ме последва. Ана навярно беше права — жените са различни от мъжете и придават важност на различни неща. Започнах да проумявам, че колкото и да ми е близка, аз почти не я познавам. Дори когато лежи в моите обятия, мислите й следват различни пътеки и аз не мога да проникна в тях.
За щастие Джустиниани явно приемаше забавянето на Ана като нещо нормално и не каза нищо по този повод. В къщата ми беше уютно и безопасно. От време на време през прозореца се мяркаха кървавите отблясъци на топовните изстрели, отразени от водата в залива. Малко след това звукът от тътена им достигаше и разлюляваше виното в графата. Изпълнени с приятна отмора, ние почти се излежавахме в столовете, а виното така приятно замайваше главата ми, та забравих неприязънта си към капризите на Ана. Тогава вратата се отвори. Джустиниани погледна разсеяно натам, но изражението на лицето му рязко се промени той скочи на крака, така че доспехите му се раздрънчаха и уважително се поклони.
Ана стоеше в рамката на вратата. Беше облякла, както поне на мен ми стори, съвсем обикновена бяла копринена роба, придържана от покрита със скъпоценни камъни златна брошка. Позлатен, отрупан с драгоценни камъни колан подчертаваше тънкия й кръст, а краката и ръцете й бяха голи. Беше обута в позлатени сандали и беше боядисала ноктите на краката си в червено. На главата си имаше малка шапчица, обшита със същите скъпоценни камъни, както брошката и колана. Беше позволила на прозрачното було да падне ниско, като го придържаше близо до брадичката си и срамежливо се усмихваше. Лицето й беше бяло, устните й — яркочервени, а очите й — по-големи отвсякога. За мен тя беше неизразимо красива така, като стоеше в рамката на вратата и повдигаше с престорена изненада тънките си, изписани в синьо вежди.
— О! — рече тя. — Прости ми! Не знаех, че имаш гостенин. С очарователно смущение Ана протегна пръстите си.
Джустиниани приведе биволския си врат, целуна ръката й, и продължавайки да я държи в своята, загледа я с почуда.
— Жан Анж — заяви той, след като се пооправи от първоначалния шок, — вече не се чудя защо толкова много бързаше да се прибереш. Ако тази очарователна жена не беше твоя законна съпруга, щях да се състезавам с теб за нейното благоразположение. Но тъй като това е така, не ми остава друго, освен да се моля на небесата, че има сестра близначка, с която ще мога да се запозная.
Ана отвърна:
— За мен е чест да срещна великия Джустиниани, чиято слава се носи из целия християнски свят. Извини скромните ми одежди. Ако бях известена за твоето посещение, щях да се облека по-подходящо.