Първият крал на Шанара

Докато пътуваха, Бремен вървеше до Марет, разговаряше с нея за магията й и даваше съвети относно употребата й.

— Има начини да я контролираш — каза й той. — Трудността се състои в това да ги откриеш. Присъщата магия е по-сложна от придобитата. Придобитата магия се научаваш да използваш чрез метода проба-грешка, като постепенно изграждаш познанията си за нея. Откриваш кога се получава и кога не; тя е предсказуема и обикновено можеш да разбереш начина й на действие. Но при присъщата магия това не винаги е възможно. Тя е просто там, родена е с теб, част от плътта и кръвта ти е. Прави, каквото си иска, когато си поиска и често както си поиска, а за теб остава само да откриеш принципите й на действие, доколкото можеш. Проблемът при контролирането на присъщата магия е далеч по-усложнен от факторите, които влияят на проявите й. Характерът ти може да оказва влияние. Емоциите ти, настроението ти.

Защитните сили на организма ти също могат да повлияят върху изблиците на магията. Твоят светоглед, Марет, начинът ти на мислене, убежденията ти, мотивацията ти — всички те могат да предопределят проявите й. Магията е хамелеон. Понякога просто се отказва и се оттегля, без да се опитва да преодолее защитите и затрудненията, които поставяш на пътя й. Друг път ги атакува, за да ги разруши и да мине през тях, и го постига, без значение какво се опитваш да направиш, за да я спреш.

— А кое е онова, което оказва най-голямо влияние при мен? — попита го тя.

— Точно това трябва да открием.

На шестия ден от тяхното пътуване, те достигнаха Камъка на сърцето. Беше точно след пладне и вече бяха прекосили района от обширни, стръмни хълмове и скалисти долини, който представляваше подстъп към планината Рейвъншорн. Беше им горещо, краката им се бяха подбили от ходене, а след като оставиха Раб и притоците й далеч след себе си, не се бяха къпали вече два дни. Никой не говореше много този ден, бяха концентрирали цялата си енергия, за да достигнат целта си преди мръкване, както бе преценил Кинсън. Въпреки страховитата репутация на Дарклин Рийч, по време на пътуването не срещнаха никакви опасности и общо взето, преходът им бе доста скучен. Затова за тях бе същинско облекчение да видят самотния, подобен на комин връх, който стърчеше към небето в ярката слънчева светлина, обляла малката долина пред тях. Те излязоха от заслона на смърчовете и елите, където сенките бяха тъй дълбоки, че трябваше да следват пътя си почти пипнешком, и тогава го видяха. Кинсън посочи натам, но Бремен и Марет вече кимаха и се усмихваха в знак, че са го забелязали.