Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Лейтенант Джонатан Еванс хукна по палубата. Помощник-пилотът и екипажът вече бяха на борда на хеликоптера. Пъшкайки, Еванс се качи в кабината и си сложи предпазния колан.
— Проклетите цигари ме убиват.
— Искате ли кафе?
— Господ да те благослови — каза Еванс и взе предложената му чаша. — Преди три минути лежах в каютата си и сънувах Мишел, и после изведнъж се събуждам от крясъците на командира, който ме пита защо още не съм във въздуха.
Хеликоптерът излетя, зави на юг, издигна се на височина сто метра и започна да кръжи над въртящата се изумруденозелена вода.
— Мамка му…
Еванс и екипажът се вторачиха в нарастващия водовъртеж, хипнотизирани от красотата и уплашени от интензивността му. Водовъртежът приличаше на чудовище, излязло от страниците на Омировата „Одисея“, или на зелена галактика, чийто грозд от звезди блестеше все по-силно, докато отворът на фунията се разширяваше.
— Божичко! Трябваше да взема фотоапарата.
— Не се тревожете, лейтенант, отзад правим снимки.
— Не ме интересуват инфрачервените. Искам истинска снимка, която да изпратя вкъщи по електронната поща.
Центърът на водовъртежа изведнъж се преобърна. Видя се сфера от ослепителна светлина, която се издигна от пукнатината в морското дъно — приличаше на изумруденозелено слънце.
— Пазете си очите…
— Лейтенант, от фунията се показват два обекта.
— Какво? — Еванс се обърна към оператора на радара. — Колко са големи?
— Много. Два пъти колкото хеликоптера.
От фунията излязоха два тъмни обекта с крила. Безликите механизми се издигнаха от двете страни на хеликоптера. Лейтенантът зърна блестящ кехлибарен диск. Дистанционното управление излетя от ръката му.
— По дяволите, хванаха ни…
— Моторите не работят, лейтенант. Всичко блокира.
На Еванс му се догади, когато хеликоптерът започна да пада, а после със силен трясък се блъсна в стената на водовъртежа. Двигателите се откъснаха и стъклото на пилотската кабина се разби. Центробежната сила прикова Еванс към седалката. Писъците му заглъхнаха в тътена, който изпълни ушите му.
Светът се завъртя неконтролируемо и фунията погълна хеликоптера.
Последното, което лейтенант Джонатан Еванс почувства, беше странното усещане как гръбнакът му се прекършва в задушаваща прегръдка, сякаш гигантска преса смазва тялото му.
8 декември 2012 г.
Национален парк Гунунг Мулу
Саравак, Федерация Малайзия
5:32 ч. малайзийско време
Саравак е разположен на северозападното крайбрежие на Борнео и е най-големият щат във Федерация Малайзия. Гунунг Мулу е най-големият национален парк в щата и заема площ 554 квадратни километра. На територията му се открояват три планини — Гунунг Мулу, Гунунг Бенарат и Гунунг Апи.
Гунунг Апи е образувана от варовик и се простира в целия щат Саравак, на остров Папуа, Нова Гвинея и в почти цялата южна част на Малайзия. Климатичните условия и леко киселинните дъждове са довели до появата на забележителни скулптури на повърхността и подземни образувания.
В средата на планина Апи, извисяваща се към небето като купчина сталагмити, се намира застинала гора от остри като бръснач сребристосиви варовикови скали, някои от които са високи над четирийсет и пет метра. В издълбаните от подземните реки варовикови скали има лабиринт, състоящ се от шестстотин километра пещери — най-големите на света.
Уейд Токумине, студент в Хонолулу, от три месеца изучаваше пещерите в Саравак и събираше информация за дипломната си работа за стабилността на подземните карстови образувания в света.
Днес Уейд отиваше за девети път в пещера „Чиста вода“, най-дългия подземен проход в цяла югоизточна Азия и една от единствените четири пещери в парка, отворена за посетители. Геологът пусна греблата на лодката и освети с фенерчето си белия като алабастър таван на пещерата. Лъчът прониза мрака и озари множество сталактити, по които се стичаше влага. Уейд се вторачи в древните скални образувания и се зачуди на архитектурата на природата.
Преди четири милиарда години Земята е била млад, враждебен и безжизнен свят. Докато планетата се охлаждала, към небето, досущ като вулканични изригвания, се изпарявали вода и газове, които създали атмосфера с високо съдържание на въглероден двуокис, азот и водородни съединения — условия, подобни на тези на Венера.