Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Отделям месо за новата стража в двореца — отговори човекът и кимна към Кейл и Хенри Мъглата.
Соломон Соломон се престори, че не ги забелязва. Пристъпи напред и внимателно огледа месото в склада.
— Искам днес следобед всичко това да се достави в казармата Толанд. Без онзи боклук в ъгъла. — После той сведе поглед към месото, отделено за Кейл. — Включително и това.
— Ние дойдохме първи — каза Кейл. — Това вече сме го поръчали.
Соломон Соломон изгледа Кейл, сякаш го виждаше за пръв път.
— Аз имам старшинство по въпроса. Оспорваш ли го?
Въпреки жегата навън, складът беше издълбан в скалата и купчини лед в ъглите поддържаха хлад — но температурата спадна още повече от въпроса на Соломон Соломон. Нямаше съмнение, че от отговора на Кейл зависи нещо ужасно. Усещайки това, Хенри Мъглата се опита да уреди любезно спора със Соломон Соломон.
— Не ни трябва много, сър, само колкото за трийсет души.
Соломон Соломон не го погледна и сякаш дори не го чу.
— Аз имам старшинство по въпроса — повтори той. — Оспорваш ли го?
— Щом ти харесва — отвърна Кейл.
Много бавно, оставяйки Кейл ясно да види какво върши, Соломон Соломон вдигна дясната си ръка с ритуален жест и едва-едва плесна момчето с разтворена длан по бузата. После отпусна ръка и зачака. Също тъй бавно и внимателно Кейл вдигна ръка към лицето на Соломон Соломон, но в последния момент завъртя китка с все сила и сред напрегнатата тишина отекна шумен плясък като от свещена книга, затръшната върху амвона.
Разярени от удара на Кейл, четиримата войници се хвърлиха напред.
— Спрете! — каза Соломон Соломон. — Капитан Грей ще ти се обади тази вечер.
— Тъй ли? — каза Кейл. — И защо?
— Ще видиш.
После се завъртя и излезе.
— А какво става с месото ни? — подвикна весело Кейл зад гърба му.
Той погледна ококорения месар, изумен и изплашен от разигралата се смъртоносна драма.
— Ти сигурно няма да ми изпълниш поръчката.
— Животът ми е по-мил, сър.
— Тогава най-добре да вземем малко месо още сега.
Кейл метна на рамо грамадно парче говеждо и излезе.
29.
Както, когато мълния падне върху дърво в суха гора, огънят бързо обхваща всичко наоколо, така и суматохата от срещата при месаря се разгоря из всяка къща на Мемфис. Маршал Матераци избухна в свирепи ругатни като чу новината. Випонд се начумери. Двамата викнаха Кейл и настояха да откаже двубоя.
— Но казват, че тогава всеки ще има право да ме убие без предупреждение.
Нямаше как да му възразят, защото бе истина. Кейл разиграваше ролята на невинна жертва и с това също нямаше как да не се съгласят. Затова Соломон Соломон бе призован пред маршала и канцлера, но въпреки свирепия порой ругатни от първия и неприкритите заплахи на втория, че ако не престане, ще иде да погребва прокажени в Средния изток, Соломон Соломон не отстъпи. Маршалът побесня.
— Ще прекратиш това, или увисваш на бесилката — изрева той.
— Нито ще спра, нито ще увисна — ревна в отговор Соломон Соломон.
И беше прав; при разменени удари дори маршалът не можеше да предотврати дуела или да накаже участниците. Випонд се опита да използва суетата на Соломон Соломон.
— Какво друго ще ти донесе убийството на едно четиринайсетгодишно момче, освен безчестие? Той е никой. Няма дори баща и майка, камо ли род, достоен за почетна битка. Защо да се унижаваш така?
Аргументът изглеждаше убедителен, но Соломон Соломон просто отказа да отговори.
Така разговорът приключи. Маршалът му кресна да се маха и Соломон Соломон излезе, изпълнен със свещена ярост.
Както може да се очаква, срещата на Кейл с Арбел Лебедовата шия беше мъчителна. Отначало тя го умоляваше да не се бие, но тъй като алтернативата бе далеч по-лоша, тя скоро обсипа Соломон Соломон с най-люти клетви, после изтича при баща си да го помоли да сложи край на това.
По време на тази печална среща Кейл бе имал грижата да доведе Хенри Мъглата, за да подкрепи неговата версия за събитията. След като отчаяната млада жена излезе, Кейл забеляза, че Хенри го гледа и мислите му явно не са твърде приятни.
— Какъв ти е проблемът?
— Ти си ми проблемът.
— Защо?
— Защо се правиш, че не знаеше точно какво ще стане, когато той те попита дали оспорваш правото му да избере преди теб?
— Аз бях пръв. Знаеш го.