Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Ще го имам предвид. — Гълфстриймът и без това го чакаше в хангара, готов за полет.
Иззвъня телефон и Пейс се усамоти за пет минути приглушен разговор в другия край на апартамента.
— Беше Валерия — каза той, като се върна на масата. Клей си представи как онова безполово същество гризе суров морков. Горкият Макс. Заслужаваше нещо по-добро.
Тази нощ Клей спа в офиса. Беше си обзавел малка спалня и баня до залата за съвещания. Често му се налагаше да работи до полунощ, после подремваше няколко часа, взимаше си бърз душ и се връщаше в шест на бюрото. Работният му режим се бе превърнал в легенда не само в собствената му фирма, но и из целия град. Голяма част от клюките сред адвокатската гилдия бяха посветени на него, а шестнайсетчасовите му работни дни се разтягаха по коктейли и барове до осемнайсет или дори двайсет часа.
А какво всъщност му пречеше да работи денонощно? Беше на трийсет и две години, неженен, без каквито и да било сериозни задължения, които да отнемат от времето му. С малко късмет и с известни способности бе успял да се възползва от една уникална възможност и бе постигнал невероятни резултати. Защо да не вложи още няколко години труд в тази фирма, после да зареже всичко и да прекара остатъка от живота си в забавления?
Мълрони пристигна на работа малко след шест; бе успял да изпие вече четири кафета и мозъкът му преливаше от нови идеи.
— Започваме ли десанта? — запита той, като нахлу в кабинета на Клей.
— И още как!
— Еее-хаа! Да им покажем как се правят нещата!
Към седем офисът вече гъмжеше от адвокати и стажанти, нетърпеливо поглеждащи към часовниците по стените и очакващи сигнала за атака. Секретарки разнасяха кафе и гевреци по стаите. В осем всички се наблъскаха в залата за съвещания и впериха жадно погледи в телевизионния екран. Първият рекламен клип мина по местния телевизионен канал, филиал на Ей Би Си.
Привлекателна жена малко над шейсетте, с късо подстригана посребрена коса и елегантни очила, седи на кухненската маса и тъжно гледа през прозореца. Глас (доста зловещ) зад кадър: „Ако сте взимали продължително време хормоналния препарат «Максатил», много е възможно да сте изложени на повишен риск от рак на гърдата, сърдечни заболявания и мозъчен удар.“
Камерата се приближава към ръцете на жената и показва в близък план шишенцето на масичката пред нея, на което с едри букви е написано: МАКСАТИЛ. (Дори на етикета да бе нарисуван череп с кръстосани кости, едва ли ефектът би бил толкова стряскащ.) Отново глас зад кадър: „Съветваме ви незабавно да се обърнете към лекар. Възможно е «Максатил» да застрашава сериозно вашето здраве.“
Близък план на лицето на жената, което изглежда още по-тъжно — очите й са навлажнени. Глас зад кадър: „За повече информация позвънете на нашите открити телефони.“ В долната част на екрана се появява безплатен телефонен номер. В последния кадър жената сваля очилата си и попива сълзата, която се стича по бузата й.
Всички избухнаха в ръкопляскания и радостни викове, сякаш всеки момент щяха да получат парите си по специален куриер. После Клей ги изкомандва да сядат до телефоните и да бъдат готови да записват клиенти. Първите обаждания започнаха буквално след минути. Точно в девет, по план, копия от иска бяха разпратени по факса на основните вестници и финансови канали. Клей лично позвъни на своя стар приятел в „Уолстрийт Джърнъл“ и му пусна неофициално тази информация, като му намекна, че до ден — два евентуално би склонил и на интервю.
Тази сутрин акциите на „Гофман“ започнаха да се търгуват при цена 65,25 долара, но бързо се устремиха надолу при новината за груповия иск, заведен във Вашингтон. Докато внасяше иска в съда, Клей бе издебнат от някакъв фотограф.
Към обяд акциите на „Гофман“ вече бяха паднали на 61 долара. Компанията незабавно излезе с комюнике, в което най-категорично се отричаха ужасяващите обвинения, съдържащи се в иска, и се твърдеше, че „Гофман“ е готов да защитава препарата си със зъби и нокти.
Патън Френч позвъни на Клей на обяд. Клей тъкмо дъвчеше някакъв сандвич, застанал зад бюрото си, а пред него се трупаха телефонни съобщения.
— Надявам се, че знаеш какво вършиш — каза подозрително Патън.
— Ох, Патън, да ти кажа честно, и аз се надявам. Ти как си?
— Екстра. Ние също поровихме около този максатил преди шест месеца, решихме обаче да бъдем пас. Много е трудно да се докаже причинно-следствена връзка.
Клей изпусна сандвича си и се опита да диша. Патън Френч да се откаже от групов иск?! Да пропусне възможност да съди една от най-богатите корпорации в страната? Клей си даде сметка, че разговорът е замрял и че трябва да каже нещо.