Кралят на исковете

Само дето Оскар Мълрони, който наблюдаваше „Гофман“ по-внимателно и от борсов анализатор, беше убеден, че тази рекламна кампания не е нищо друго, освен хитрост, с която фирмата подготвя инвеститорите за шока от максатила. Той бе направил справка и не бе успял да открие нито една реклама в цялата история на „Гофман“, която да излъчва подобни общи и успокояващи послания. Компанията беше между петте най-големи рекламодатели в Съединените щати, но всичките й рекламни кампании досега бяха насочени към един-единствен продукт и бяха изключително агресивни и ефикасни.

Неговото мнение се споделяше напълно от Макс Пейс, който този път бе отседнал, сякаш за дълго, в хотел „Хей-Адамс“. Клей се отби в апартамента му на късна вечеря, поръчана от рум сървис. Пейс беше нервен и напрегнат; нямаше търпение да започне атаката. Беше чел последната редакция на груповия иск, който трябваше да бъде подаден във Вашингтон, и както обикновено си бе водил бележки в полетата.

— Каква е стратегията ти? — запита той, без да докосне храната и виното.

Клей обаче се хранеше с апетит.

— Рекламите започват в осем сутринта — каза той с пълна уста. — Блиц кампания едновременно по осемдесет телевизионни канала из цялата страна. С открити телефони и интернет страница. Фирмата ми е готова и само чака сигнал за атака. В десет часа ще отида пеша до съда, за да подам лично иска.

— Звучи добре.

— Не ми е за пръв път. Фирма „Дж. Клей Картър Втори“ е една съвършена машина за групови искове, благодаря много.

— Твоите нови приятелчета нищо ли не подозират?

— Разбира се, че не. Защо да им казвам? Бяхме заедно в леглото по случая „Дайлофт“, наистина, но Патън Френч и останалите са ми и конкуренти. Тогава ги хвърлих в шок, готов съм да го направя отново. Нямам търпение да видя как ще го приемат.

— Запомни обаче, че това тук не ти е „Дайлофт“. Тогава извади късмет, понеже изненада една отслабена компания в неизгоден за нея момент. С „Гофман“ ще ти бъде много по-трудно.

Най-после Пейс хвърли папката върху тоалетката и седна да се храни.

— Само дето и те произвеждат лошо и опасно лекарство — казваше Клей в този момент. — А с лошо лекарство не се ходи на съд.

— Не и при групов иск — каза Пейс. — Моите източници твърдят обаче, че били готови да се съдят с оня ищец във Флагстаф, понеже бил един.

— Делото на Мунихъм, така ли?

— Да. Ако го загубят, ще омекнат и по отношение на груповите обезщетения. Ако обаче спечелят, приготви се за дълга война.

— Ти сам ми каза, че Мунихъм не е губил дело.

— Така е, поне от двайсет години насам. Съдебните състави го обожават. Той се явява в съда с каубойски шапки, велурени якета, червени ботуши и тъй нататък. Като в доброто старо време, когато адвокатите уж взимали присърце интересите на клиента. Струва си едно пътуване, за да се запознаеш с него.