Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
Имамът спря. Виждаше, че те все още не са убедени, но че семето на надеждата отново е посято в душите им. Тези мъже жадуваха да повярват пак, че Махди е изчезнал само за късо време, за да се появи отново, когато бъде даден сигналът. Единият от тях — възрастният мъж, който беше довел Хюсеин Наваи за екзекуцията на приятеля му, погледна имама.
— Моля за извинение, светейши, но можете ли да ни кажете кога ще дойде Той? Ще доживея ли да видя Неговия ден?
Имамът погледна благо стария си последовател и се усмихна:
— Саид Али, мой стари приятелю, ти чака много дълго и много търпеливо. Ти не си го виждал, както някои от нас, и не си бил свидетел на деня на неговия триумф, както си се надявал. Но аз те уверявам — гласът му зазвуча високо и рязко и очите му заблестяха, когато обходи с поглед стаята, — че ти няма да умреш и даже няма да бъдеш на смъртно легло, преди да си го видял да се извисява. Времената са благоприятни и той очаква да действаме. Има стаен ужас из света — ние трябва да заложим на него. Навсякъде напрежението нараства — трябва да го повишим още. Съществува подозрителност — трябва да я подхранваме. Има натрупано раздразнение — трябва да го разпалваме. Трябва да има война, първо между Великите сили, за да се отслабят взаимно, а след това джихад — между обединените нации на исляма и останалия свят. Напрежението вече е високо. Аз го чувствам. И още повече ще нараства.
Атмосферата в малкото помещение ставаше все по заредена с възбуда. Имамът продължаваше да говори, святкайки с очи и ръкомахайки, като напълно бе обсебил вниманието на слушателите си. Най-накрая млъкна и се изправи. Останалите също станаха и зачакаха да ги поведе навън. Но вместо това той се обърна към един от тях, слаб мъж в черно, застанал малко встрани от другите. Набразденото му от бръчки лице и ръката без китка рязко го отличаваха от останалите.
— Молла Ахмад — тихо каза имамът, — моля, останете с мен. Има нещо, за което бих желал да говоря с вас.
Един по един останалите мъже напуснаха стаята, без да се обръщат с гръб към имама. Едва когато всички излязоха, възрастният мъж седна отново на пода и махна с ръка на молла Ахмад да седне до него.
— Ахмад — каза той. — Имам лоши вести; новини, които тежко ще те наранят. Един от нашите хора във Вашингтон ми изпрати съобщение, че Хюсеин Наваи е мъртъв. Самоубил се е преди няколко дни в една болница, където е бил отведен след опита за покушение срещу Картър. Улучили са го, преди да успее да изпълни мисията си. Той не те е подвел, Ахмад. Беше един от най-добрите ти ученици. Едва ли ще има друг като него. Зная, че го ценеше така, както аз ценя тебе. Но ти ще намериш утеха в достойната му смърт.
На лицето на молла Ахмад не можеше да се забележи дори и сянка от емоция, но в очите му имамът видя мъката и знаеше, че се чувства така, сякаш е загубил собствено дете.
— Сега, когато той е мъртъв — продължи имамът, — имам нужда от теб. Искам да те изпратя на мисия заради мен самия, мисия, която ще те отведе по стъпките му в Америка. Готов ли си да тръгнеш?
Моллата сведе очи към земята.
— Вие знаете, аз никога не бих ви отказал, господарю, никога, дори и светът да загине.
— Много добре. Сега слушай внимателно. Нещо не е наред в Америка. Хюсеин е мъртъв. Мохамед Ахмади е бил арестуван, книжата му конфискувани и той също се е самоубил. Питър Рандал, американският агент, човекът, нанесъл толкова много щети на нашата кауза, е все още жив във Вашингтон и отново е дейно лице срещу каузата ни. Някой трябва да отиде до Ню Йорк, да се свърже с групата ни там, да разбере какво се е случило и ако е възможно, да предотврати по-нататъшното изтичане на информация към американците. Аз искам да заминеш колкото може по-скоро, още утре, ако е възможно. Няма време за губене. Те трябва да бъдат спрени. Направи всичко, което е по силите ти, вземи всички мерки без ограничения, но се увери, че нищо не заплашва святото дело. Винаги съм разчитал на теб, Ахмад, и ти никога не си ме подвеждал.
Моллата вдигна очи и твърдият му поглед срещна очите на имама.
— Няма да те подведа, господарю — отвърна той.
31.
Вашингтон