Последна саможертва

Просто трябва да преживея на открито един слънчев ден.

Тя беше предпоследната, която трябваше да слезе, оставаше

само Ариана. По-възрастната жена я потупа по ръката, когато

ванът спря.

– Късмет, скъпа.

Лиса ѝ се усмихна. Ако за Лиса изпитите бяха просто так-

тическа хитрост, то за Ариана бяха реална надпревара и Лиса

се помоли съперницата ѝ да ги премине успешно.

Когато остана сама след потеглянето на вана, я налегна без-

покойство. Обикновеният изпит по издръжливост внезапно за-

почна да ѝ се струва много по-страшен и труден. Беше съвсем

сама, нещо, което не ѝ се случваше често. Аз бях с нея през

по-голямата част от живота ѝ, а дори и когато заминах, тя беше

заобиколена от приятели. Но сега? Сега беше само тя, картата

и мобилният телефон. А мобилният телефон беше неин враг.

Лиса отиде до края на гората и отвори картата. Рисунка на

голям дъб обозначаваше началото, с указание да поеме на се-

вер. Като огледа дърветата, Лиса видя три клена, ела и – един

дъб. Насочи се към него, като неволно се усмихна. Ако някой

друг имаше за указания подобни отличителни белези и не по-

знаваше растенията и дърветата, щеше да се провали още в

началото.

 231 

р и ш е л м и й д

Компасът беше класически. Никакви модерни глезотии като

джипиеси. Лиса никога не си беше служила с подобен компас

и закрилническата част в мен се изпълни с неудържимото же-

лание да се озова при нея и да ѝ помогна. Макар че трябваше

да имам повече вяра в приятелката си. Лиса беше умна и лесно

разгада устройството. Насочи се на север и навлезе в гората.

Въпреки че нямаше ясно очертана пътека, земята не беше об-

расла с храсти и трева или с някакви други препятствия.

Хубавото на това да си в гората беше, че дърветата закрива-

ха част от слънцето. Далеч не бяха идеалните условия за един

морой, но беше къде-къде по-добре от това да те зарежат насред

пустинята. Птичките пееха, а всичко тънеше в гъста зеленина.

Като внимаваше за следващото указание, Лиса се опита да се от-

пусне и да се престори, че просто е излязла на разходка из гората.

При все това... беше ѝ трудно с всичките мисли и тревоги,

които я измъчваха. Сега Ейб и останалите ѝ приятели бяха на-

чело на разследването на убийството. В момента всички спя-

ха – за мороите беше посред нощ, – а Лиса нямаше представа

кога ще се върне и мразеше този изпит, защото ѝ отнемаше

от времето. Не, губеше ѝ времето. Тя най-накрая бе приела

логиката на приятелите си за номинацията, но цялата работа

продължаваше да не ѝ харесва. Искаше да помага активно.

Въртящите се в главата ѝ мисли едва не станаха причина да

подмине следващото указание: отдавна паднало дърво. Беше

покрито с мъх и по-голямата част от него бе изгнила. Една

звезда върху картата го обозначаваше като място, където е

скрита подсказка. Тя разгърна картата и прочете: