Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
– По-добре от вас двамата – отвърна Сидни. Тя бе обвила
ръце около тялото си и оглеждаше притеснено стаята. – След
като се озовах в компанията на стригои, вече не ви смятам за
толкова лоши.
– Е, значи поне едно добро нещо излезе от цялата тази ра-
бота – отбелязах. Въпреки шегата ѝ знаех, че е ужасена. Очи-
те ми започнаха да се затварят, но се стреснах, когато Сидни
ме сръга по ръката.
– Не заспивай – скастри ме тя. – Стой будна и говори с мен.
– Нямам сътресение – промърморих. – Но предполагам, че
бихме могли да обсъдим някой план как да накараме Соня да
проговори.
228
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
Сидни приседна в другия край на леглото и се намръщи.
– Не се обиждай, но не мисля, че тя ще се пречупи.
– Ще го направи, след като изкара няколко дни без кръв.
Сидни пребледня.
– Няколко дни?
– Ами, колкото е нужно, за да... – През връзката към мен
изведнъж нахлу порой от емоции и аз замръзнах. Сидни под-
скочи, а очите ѝ зашариха из стаята, сякаш група стригои бе
нахлула вътре.
– Какво не е наред? – възкликна тя.
– Трябва да отида при Лиса.
– Не бива да заспиваш...
– Това не е сън – отвърнах рязко. И с тези думи изскочих от
спалнята на Соня, за да се озова в действителността на Лиса.
Тя пътуваше във ван с още петима души, които тутакси раз-
познах като останалите номинирани за трона. Ванът беше за
осем пътници, в това число шофьор пазител и още едни па-
зител на седалката до него, който сега се бе извърнал назад и
гледаше към Лиса и спътниците ѝ.
– Всеки от вас ще бъде оставен на различно място в по-
крайнините на гората и ще му бъде дадена карта и компас.
Крайната ви цел е да достигнете до мястото, посочено върху
картата, и да чакате слънцето да залезе, когато ще дойдем да
ви вземем.
Лиса и останалите се спогледаха и после като един се взря-
ха през прозорците на вана. Наближаваше обяд и слънцето
грееше с пълна сила. Да „чакат слънцето да залезе“, нямаше
да бъде приятно, но не звучеше невъзможно. Лиса се почеса
разсеяно по малката превръзка на ръката си, но бързо се спря.
Прочетох мислите ѝ: малка, едва забележима точка, татуирана
върху кожата ѝ. Всъщност беше подобна на тази на Сидни:
кръв и земя, смесени с внушение. Внушението може и да беше
забранено сред мороите, но това беше специален случай. Ма-
гията в татуировката възпираше кандидатите да разкажат за
изпитите за монарх пред останалите, които не участваха в
процеса. Това беше първият изпит.
– Какъв ще е теренът? – настоя да узнае Маркъс Лазар. –
Ние не сме в еднаква физическа форма. Не е честно, ако някои
229
р и ш е л м и й д
имат предимство. – Докато говореше, погледът му бе прико-
ван в Лиса.
– Ще има доста ходене – отвърна пазителят със сериоз-
на физиономия. – Но не е нещо, с което всеки кандидат –
независимо от възрастта – да не може да се справи. А и
ако трябва да съм честен, едно от изискванията за бъдещия
крал или кралица е да е физически издръжлив. Възрастта
носи мъдрост, но монархът трябва да е здрав. В никакъв
случай не трябва да е спортист – побърза да добави, като
видя, че Маркъс отново отваря уста, – но няма да е добре
за мороите, ако бъде избран болен монарх, който ще умре
след година. Звучи грубо, но е истина. Освен това трябва да
сте в състояние да понасяте неудобства. Ако не можете да
издържите един ден на слънце, няма да можете да издържи-
те и една сесия на Кралския съвет. – Мисля, че искаше да
прозвучи като шега, но беше трудно да се каже, защото не
се усмихна. – Това не е състезание за бързина. Използвайте
цялото време, което ви е нужно, за да стигнете до целта.
Върху картата са отбелязани места, където са скрити опре-
делени предмети, които ще облекчат изпитанието ви, стига
да разгадаете подсказките.
– Може ли да използваме нашата магия? – попита Ариана
Шелски. Тя също не беше млада, но изглеждаше жилава и го-
това да приеме предизвикателството по издръжливост.
– Да, можете – кимна пазителят тържествено.
– А ще бъдем ли в опасност? – поинтересува се друг канди-
дат, Роналд Озера. – С изключение на слънцето.
– Това – поде загадъчно пазителят – е нещо, което сами
трябва да разберете. Но по всяко време, когато някой от вас
реши... – Извади плик с мобилни телефони и ги раздаде, пос-