Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Чу хора отвън. Стъпки, разговори. Дращене върху камъка. Бяха дошли. Да видят как Адолин побеждава или бива унизен.
— Това може да е последната ни битка заедно — тихо продължи той. — Ценя всичко, което направи за мен. Знам, че би го направил за всеки, който те държи, но все пак го ценя. Искам… искам да знаеш: вярвам в татко. Вярвам, че той е прав, че виденията му са истински. Че светът има нужда от единен Алеткар. Сраженията като днешното са моя начин да го постигнем.
Адолин и баща му не бяха политици. Те бяха воини — Далинар по своя воля, Адолин по-скоро по силата на обстоятелствата. Те нямаше да постигнат обединението на кралството с приказки. Трябваше да се преборят за него.
Той стана, потупа джоба си и освободи Меча, който изчезна в мъгла. После прекоси малката стая и излезе. Каменните стени на тесния коридор, в който се озова, бяха украсени с релефи, изобразяващи десетте основни позиции в боя с меч. Релефите бяха изработени другаде и пренесени тук при построяването на помещението — скорошна придобивка на мястото на шатрите, където се провеждаше подготовката за дуели до неотдавна.
Вятърна позиция, Каменна позиция, Огнена позиция… За всяка от субстанциите имаше позиция, показана на релефите. Адолин ги отброи пътем. Тунелът беше изсечен в камъка на самата арена и завършваше с малка стая в скалата. Ярката слънчева светлина на арената за дуел сияеше над последните врати между Адолин и съперника му.
Със стаята за размисъл и сборното помещение, където човек да сложи бронята си или да се оттегли между схватките, арената във военния лагер заприличваше на истинските арени в Алеткар. Една добре дошла придобивка.
Адолин пристъпи в сборното помещение, където го очакваха брат му и леля му. Отче на Бурята, та ръцете му се потяха. Не беше толкова изнервен, когато препусваше в бой, когато животът му наистина беше застрашен.
Леля Навани тъкмо беше завършила един глиф. Отстъпи от пиедестала, остави четката и вдигна глифа, за да може Адолин да го види. Беше изписан в яркочервено върху бяло платно.
— Победа? — предположи Адолин.
Навани свали глифа и вдигна вежди.
— Какво? — попита Адолин.
Оръжейниците му влязоха и донесоха частите на неговата Броня.
— Означава „безопасност и слава“ — обясни Навани. — Няма да загинеш, ако понаучиш глифите, Адолин.
Той сви рамене.
— Никога не ми се е струвало важно.
— Добре, добре. — Навани почтително сгъна молитвата и я постави в огъня. — Да се надяваме в края на краищата да имаш съпруга, която да върши това за теб. Да чете глифите и да ги изписва.
Адолин сведе глава, както подобаваше при изгарянето на молитва. Паилиа беше свидетел, че моментът не е подходящ да се огорчава Всевишният. Когато това свърши обаче, Адолин изгледа Навани.
— Някакви вести за кораба?
Чакаха новини от Ясна при пристигането ѝ в Плитките крипти, но още нямаше нищо. Навани провери при началника на това далечно пристанище. Отговориха ѝ, че Насладата на вятъра още го няма. Вече закъсняваше със седмица.
Навани махна пренебрежително с ръка.
— Ясна е на онзи кораб.
— Знам, лельо — отвърна Адолин и се разшава неловко. Какво се бе случило? Да не би буря да беше връхлетяла кораба? Ами онази жена, която може би щеше да стане негова съпруга, ако Ясна постигнеше своето?
— Щом корабът се бави, значи Ясна се е захванала с нещо — отговори Навани. — Само гледай. След няколко седмици ще получим съобщение от нея. Тя ще ни възложи някоя задача или ще ни поиска някакво сведение. И ще ми се наложи да измъквам от нея обяснение за изчезването ѝ. Дано Батта даде на това момиче някакъв здрав разум наред с интелигентността.
Адолин не настоя повече. Навани познаваше дъщеря си по-добре от всекиго. И все пак… той се тревожеше за Ясна, а сега внезапно се притесни, че може и да не види онова момиче, Шалан, както очакваше. Разбира се, беше възможно условният годеж да не се получи, ала част от него искаше да стане. Струваше му се някак привлекателно друг да избере вместо него — заради гръмогласните ругатни на Данлан, когато скъса с нея.
Данлан все още беше една от писарите на баща му, затова Адолин я виждаше от време на време. Още сърдити погледи. Бурите да го отнесат, той не беше виновен. Нещата, които тя каза на приятелите си…
Един от оръжейниците разположи ботушите, Адолин стъпи в тях и усети как щракват на място. Оръжейниците чевръсто наместиха набедрениците, продължиха нагоре и го покриха с метал. Металът беше лек за него. Скоро останаха само ръкавиците и шлема. Той коленичи, плъзна ръце в ръкавиците и намести пръстите си вътре. Както беше отличително за Бронята, тя се сви сама, както змиорката се увива около плъха. Ръкавиците уютно пристегнаха китките на Адолин.