Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
Щом генералът имаше слабост към всичко китайско, щях да изиграя ролята си както подобава и да бъда на висотата на фантазиите му. Знаех, че ще се справя. Във всеки случай, ролята на наложницата беше за предпочитане пред тази на гейша поне за мен. Гейшите, с техните лица като маски и сковани, изискани маниери, твърде много усложняваха нещата. Докато при наложница нямаше излишни преструвки — тя беше готова да се отдаде на мъжа в мига, когато той я пожелае.
Пу И ме поздрави любезно както винаги, но очите му бяха скрити зад тъмни очила и не можех да видя изражението им. Той се извини и обясни, че очите му са все още възпалени след прекараната тежка инфекция и светлината ги дразни. Знаех, че е започнал рязко да губи зрението си и без очила е почти сляп. Беше с униформата на главнокомандващ манджурската армия, в която не се чувстваше удобно, макар да беше ушита по поръчка. Гърдите му бяха покрити с медали, а в краката му точеха лиги два огромни английски мастифа.
— Добре дошла в двореца ми в Манчукуо, принцесо — каза той, като ми подаде ръка. Ръкостискането му беше вяло и някак набързо.
Направи ми впечатление, че докато Уан Дзюн използваше китайското име Манджурия, Пу И наричаше страната Манчукуо — очевидно за да угоди на японските си приятели. Това негово нагаждачество ме караше да го презирам още повече.
Тада беше застанал до императора и изглеждаше много елегантен в японската военна униформа. Той ме поздрави като стар приятел и побърза да ми налее шампанско. Храната ми хареса — тя значително превъзхождаше онази, която се сервираше в Тихата градина. Тада също се хранеше с удоволствие и със завиден апетит. Той предпочете китайска патица с маринован джинджифил и тика и не опита суровата риба, която би била по вкуса на повечето японци. След вечеря тримата поиграхме покер с един от старшите офицери от жандармерията — сериозен японец без грам чувство за хумор. Жандармеристите бяха настанени в двореца, където и пиле не можеше да прехвръкне без тяхно знание. Дори писмата, които Пу И получаваше, първо минаваха през инспекцията на старшия офицер — същия, с когото онази вечер играхме покер. Той и хората му проверяваха всичко, което се внасяше или изнасяше от сградата. С други думи, китайският император беше контролиран до такава степен, че сигурно и до тоалетната не ходеше без надзор. Подобни задължения не се приемаха като излишно престараване от японците — те подхождаха с педантично внимание и към най-дребния детайл. Мисля, че това до голяма степен обяснява и успехите на нацията в световен мащаб.
Това, че Пу И приемаше този затвор като нещо най-нормално, не ме учудваше — още в Тяндзин бях забелязала способността му да си затваря очите пред очевидното. Мисля, че той също като Уан Дзюн живееше със заблудата, че един ден ще се завърне на трона, и беше готов да се примири с почти всичко, докато този дългоочакван ден настъпи.
По време на играта на покер пихме чай от жасмин във високи чаши и похапвахме захаросани бонбони от кора на портокал. Пу И отказа чая, тъй като имал проблеми със стомаха заради долнопробното качество на ориза в Манджурия. Точно в десет часа той се изправи и се извини, че се оттегля толкова рано, но задълженията му налагали да става още призори и да се залавя за работа. С треперещ от вълнение глас, сякаш произнасяше реч, той заяви, че дължи това на народа си и не може да си позволи лентяйство, когато от него се очаква да си върне трона и да оправдае надеждите на предците. С тези думи той ни напусна, а двете огромни кучета го последваха по петите. Въпреки гръмките слова, великолепната униформа и внушителните на вид мастифи императорът не събуждаше друго, освен съжаление.
Попитах Тада какви са важните дела, с които се занимава императорът в момента и които не търпят отлагане, и той ми отговори, че Пу И чете усилено „Книга на промените“, убеден, че тя ще допринесе за интелектуалното му развитие. Спомням си, че бях захващала тази книга, но я оставих, тъй като ми се стори, че е предназначена предимно за мъже. Изобилстваше с фрази от рода на „силният мъж“, „истинският мъж“, „мъжът водач“ — все в този дух. Не ми допадна, но знаех какво е намерил Пу И в нея.
Тада предложи да ме заведе в един от новите барове на Хсинкин, където богатите японски емигранти пиеха саке и си лягаха с елитни проститутки. Казах му, че по-скоро бих пийнала още шампанско в апартамента му, където можехме да останем насаме. Тогава той взе една бутилка от барчето, подаде ми две чаши и ме поведе към източното крило на къщата, където беше апартаментът му — уютно местенце, обзаведено в китайски стил. Пихме шампанско, върнахме се за още, а после си устроихме състезание по надпиване със саке. Открих, че Тада е забавен и остроумен събеседник, надарен с таланта на безпощаден имитатор. Той можеше да наподоби интонацията и жестовете на Пу И до съвършенство. Знаех, че ако не тази нощ, то скоро ще станем любовници и че той ще се представи добре. Разбира се, винаги има и изключения от правилото, но вече бях установила една закономерност — мъжете, които могат да те разсмеят, могат и да те накарат да стенеш в леглото.