Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
— На територията на империята има място само за един император. Пу И ще ни бъде полезен до момента, в който стабилизираме позициите си в Манчукуо. Не сме платили победата си с кръвта на Квантунската армия, за да я поднасяме в краката на това жалко човече. За японските войници е обида да бъдат под командването на тази безгръбначна твар.
Уан Дзюн имаше основание да мрази Дойхара, в чието присъствие се чувстваше облъхната от леден хлад. Посещението му я разстрои до такава степен, че още дни наред не беше на себе си, убедена, че Дойхара замисля нещо лошо, може би дори подготвя убийството им. Уверих я, че ако е имало такъв план, Дойхара щеше да го приведе в действие, преди някой да се усети и изобщо нямаше да им остави време за тревога. И двамата с Пу И се бояха от отравяне — императорът караше един от прислужниците си да опитва храната преди него и дори не вкуси ориза, изпратен от снаха му, японката Сага Хиро, въпреки че беше от най-добро качество. А Уан Дзюн се опасяваше, че могат да сипят отрова в шампанското й, и не пиеше, ако бутилката не беше отворена пред нея.
Сякаш за да потвърди най-лошите й страхове, сред властите в Манчукуо беше разпространен документ, в който братът на съпруга й Пу Чие се споменаваше като наследник на трона в северната провинция. Пу Чие беше женен за Сага Хиро — родственица на японското императорско семейство. По такъв начин японците щяха да си осигурят приемственост и кръвна връзка поне по майчина линия.
Уан Дзюн се люшкаше между надеждата, че под натиска на световната общественост Япония не ще има друг избор, освен да върне Пу И на трона, и опасенията, че зад всеки ъгъл можеше да се спотайва убиец. Когато излизаше от стаята си, тя оставяше вътре на пост някоя от прислужниците си, а под леглото си държеше въжена стълба, с която би могла да избяга през прозореца, в случай че някой предизвика пожар на долния етаж.
Честно казано, споделях мнението на Дойхара, че само самурайската кръв е достатъчно силна, за да ръководи империята и да държи в подчинение Манджурия. Но не вярвах, че животът на Уан Дзюн е застрашен. Дори ако се наложеше да бъде убит Пу И, смятах, че съпругата му — слаба, самотна жена, бездетна и със замъглен от опиума разсъдък, не би представлявала опасност за никого и просто щеше да загуби статута си на императрица и да бъде поверена на грижите на семейството си. Тези мисли ми носеха известна утеха, тъй като Уан Дзюн беше от хората, които ми бяха станали много скъпи.
След заминаването на Дойхара Пу И на свой ред започна да ме разпитва за разговора ми с генерал-майора. Той беше възмутен от отношението на Дойхара и държеше да получи уверения, че всичко е наред и няма повод за притеснение. Постарах се да го убедя, че Дойхара ни е посетил единствено за да се увери лично, че императорската двойка се чувства добре.
Пу И кимна, доволен от чутото, но все пак сподели притесненията си:
— Генерал-майорът се държа доста дистанцирано по време на визитата си. Да не би нещо в двореца да не е било по вкуса му?
— Не, Ваше величество, няма такова нещо. Може би Дойхара ви се е сторил дистанциран, защото си има много грижи.
Пу И реши да се задоволи с това обяснение, макар и да не изглеждаше напълно убеден. Не за пръв път му се налагаше да се примирява със странностите на японците и както обикновено се стараеше да не издава раздразнението и обидата си. Онези, които го познаваха по-отблизо, знаеха, че излива стаения гняв върху слугите си и нощем пребива невръстните си пажове почти до смърт. Тези момчета, подбрани от местните сиропиталища, често се появяваха сутрин целите насинени. Понякога се опитваха да избягат, но това само даваше повод на императора да им хвърли още един порядъчен бой.
В Тяндзин императорът и съпругата му се радваха на свободата да пазаруват, да ходят на кино, да вечерят с приятели. Така че тогава те все още имаха някакъв личен, а също и социален живот. В Хсинкин всичко това им беше отнето и те почти не можеха да напускат резиденцията, която се беше превърнала в техен затвор. Дори когато излизаха за официална среща, задължително ги придружаваше офицер от Квантунскага армия. Уан Дзюн ми се оплака, че не можела дори да се поразходи из парка, а много би искала. Издействах разрешение да я придружа и тя се развълнува като дете. Но само след десет минути разходка се умори и получи пристъп на кашлица, който продължи близо час. Здравето й беше толкова разклатено, че горката ми приятелка едва ли щеше да преживее повече от година.