Тайния дневник на Източната перла

Пу И организира банкет в чест на Дойхара. Сред поканените бяха Тада и висшите офицери от Квантунската армия, както и няколко японски предприемачи, успели да натрупат състояние в Манчукуо. Освен мен и Уан Дзюн на приема имаше само още две жени — гейши, които придружаваха своите покровители. Също като Уан Дзюн те почти не докосваха храната.

Мисля, че Дойхара, който недолюбваше императора, би могъл да мине и без този банкет, но се налагаше да го изтърпи в името на етикета. Той седеше до императора, но не полагаше особени усилия да се съобразява с условностите и дори поклоните му изглеждаха някак недостатъчно почтителни. Изобщо отношението му към императорската двойка граничеше с грубостта — на моменти той дори не си правеше труда да отговаря на Пу И, все едно не го беше чул. Императорът изглеждаше доста разстроен от това демонстративно пренебрежение и пи твърде много, освен това в отчаянието си прибягна до ласкателство, което Дойхара ненавиждаше, и само влоши още повече нещата.

Тада беше уредил за Дойхара една от елитните японски проститутки и той, нетърпелив да се отърве от императора и да бъде с нея, се извини и стана от масата, преди още портокалите да бъдат сервирани. В Забранения град това беше немислимо да се случи — никой не си позволяваше да напусне масата преди императора. Нищо чудно, че Пу И пребледня от гняв и негодувание. И си го изкара на Уан Дзюн. Когато тя му пожела лека нощ, той й каза убийствено жлъчно, че Дойхара си е тръгнал, тъй като не е издържал да бъде в нейната компания нито минута повече. Уан Дзюн запази самообладание и отвърна, че Дойхара по принцип не може да понася компанията на който и да било китаец. И че според нея императорът му е особено противен с тази своя неистова жажда за одобрение. Не можех да не изпитам задоволство, че въпреки крехкото й здраве езикът й беше все така хаплив и язвителен.

На следващия ден бях извикана на среща с Дойхара. Попитах го дали е прекарал добре нощта и дали компаньонката му е допаднала. Той отвърна, че е останал много доволен и че момичето напълно заслужава репутацията си, макар и да е било малко пълничко за неговия вкус. След кратката размяна на любезности разговорът мина по същество и Дойхара започна да ме разпитва за императрицата — за какво сме си говорили, толкова екстравагантна ли е, колкото я изкарва мълвата, и до каква степен е настроена срещу Япония.

— Кои са нейните хора в къщата, Йошико?

— Няма такива. Дори съпругът й не стои зад нея.

Това беше горчивата истина. Може би предавах доверието на Уан Дзюн, но казах на Дойхара, че съпругът й вече не споделя леглото си с нея. Той прие новината със задоволство — според него евентуалното потомство на императорската двойка би било непредвидена пречка и само би усложнило нещата. А когато му разказах за съня на Уан Дзюн, той се изсмя и заяви, че връщането на Пу И на трона изобщо не влизало в плановете на Япония.