Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
Никога повече не повдигнах този въпрос, въпреки че ми се искаше Уан Дзюн да зареже всичко и да замине далеч от тук за нейно собствено добро. Това би било едничкото спасение за нея, но не бях изпратена тук, за да й говоря подобни неща, а не исках да действам в разрез с интересите на Япония. Макар да ми се струваше несправедливо, направо чудовищно Уан Дзюн да угасне в това забравено от бога място, не можех да сторя нищо. А тя самата вярваше, че ще стане каквото е писано, и този неин фатализъм я обричаше на бездействие. Освен това вече не ми се доверяваше както преди, за което не можех да я виня, но мисля, че поне беше успяла да ми прости и в отношението й към мен нямаше враждебност и хлад. И двете очаквахме с нетърпение онези следобеди, които и досега са живи в спомените ми. Уан Дзюн обичаше да й разказвам за Шанхай, за приключенията си и за хората, които бях срещнала. Тя слушаше с жив интерес и двете надълго и нашироко обсъждахме как ли живее Тамура в Америка и какво ли може да се е случило с Мари. Всеки ден в продължение на няколко часа двете се радвахме на близостта си и се чувствахме сякаш бяхме сами на света.
Не видях Пу И цели три седмици — разбрах, че страдал от главоболие, световъртеж и повръщане. Освен това имал висока температура и не можел да говори. Лекарят бил казал, че симптомите са му познати и ще отзвучат след около месец. Императрицата се опасяваше, че може би са се опитали да отровят съпруга й, но мисля, че грешеше. Пу И и бездруго си беше с лош късмет.
Тринайсет дни след заминаването си от Шанхай получих писмо от Танака, в което той пишеше, че отиването ми в Манджурия е много добър ход, който ни приближава до триумфалното ни завръщане в Япония. Освен това подхвърляше сякаш между другото: „Разбрах, че приятелят ти Джак Стоун се е върнал в Америка.“
Втренчих се в тези думи невярващо. Препрочетох ги отново и отново със замъглени от сълзи очи, сякаш се опитвах да се убедя, че нещо не съм разбрала. Но дълбоко в себе си знаех, че това беше истина — иначе Танака не би го написал. Значи Джак беше заминал преди края на срока, който сам ми даде? Защо? Защо беше решил да си тръгне и да сложи точка? Ако сърцето може да бъде разбито повторно, мисля, че точно това се случваше с моето. Дори не ми беше писал, за да обясни какво точно е станало и дали смята да се върне.
След първоначалния шок дойде и болката — неописуемо мъчителна. Втурнах се да потърся опиум.
И все пак не съм сигурна дали въпреки обещанието, което бях дала на Джак, щях да се върна при него, преди да изтече месецът. Но в любовта няма справедливост, нито логика и това, че той не ме беше дочакал, ме нарани дълбоко — повече, отколкото можех да понеса. Почувствах се предадена и потърсих утеха в познатите ми начини за бягство от болката. Знаех, че не след дълго ще се озова и в леглото на генерал Хаяо Тада, но това само подсилваше чувството на мрачна безизходица. Танака не подозираше, че онова, към което истински бях пристрастена, не беше опиумът.
Същата вечер изпуших една дълга лула с Уан Дзюн и двете се унесохме в мечтания за Забранения град. Представихме си го покрит с тънък слой скреж, с дворци, които проблясват като диаманти, а от покривите и мостовете се спускат ледени висулки. Водата в рова около императорския дворец беше замръзнала и огледалната й повърхност отразяваше островърхите покриви като причудлив калейдоскоп. Във видението ми в Забранения град беше толкова тихо, че можеше да чуеш диханието на боговете. Уан Дзюн ме слушаше с грейнал поглед, затаила дъх, а после каза замислено, че това е знак — знак, че Забраненият град ги очаква, за да оживее отново от света на сенките. Разказът ми я съживи и тя беше в приповдигнато настроение дни наред.
Когато се почувства по-добре, Пу И ме покани да вечерям с него. Приех поканата с удоволствие, тъй като вечерите ми в Манджурия минаваха доста самотно. На Уан Дзюн й носеха храната в стаята й, но тя почти не проявяваше интерес към нея. Предпочиташе да пуши опиум и да се налива с шампанско, а от турските цигари, които палеше една след друга, пръстите й бяха пожълтели като на закоравял пушач. Императрицата проспиваше по-голямата част от денонощието, а часовете, в които беше будна, се брояха на пръсти.
Грижливо подбрах тоалета си за вечерята с Пу И — знаех, че ще присъства и генерал Тада. Избрах рокля от тъмносин крепдешин и сложих на гърдите си диамантена брошка с водно конче. Бях си я купила в Шанхай, за да отпразнувам повишението си, но никога не я бях носила в компанията на Джак. Напръсках китките и кожата между гърдите си с масло от хризантеми и въпреки че не беше мускус, мислите ми се върнаха към Джак. Нарочно сложих от външната страна на очите си черен грим — знаех, че това нямаше да хареса на Джак, но мисля, че щеше да се хареса на Тада.