Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
„Поне ако бъде открита, то ще е от слуги във фермата или магьосници. Никой от тях не би я наранил“.
В съзнанието му се появи споменът за младата Сония, която стоеше на градския площад, вперила поглед в изгорялото тяло на младежа. Магьосниците правеха грешки.
„Направиха го, защото смятаха, че са нападнати. Аний е сама млада жена и за разлика от Сония, няма магия“.
Но въпреки това сърцето му биеше бързо, причинявайки му болка, която продължаваше да се засилва.
„Аний е умна — каза си той. — Няма да позволи да я заловят“.
Но ако това се случеше, тя нямаше да разкрие присъствието му тук. Щяха да я изхвърлят от земите на Гилдията. В града. Където чакаше Скелин…
„Престани — каза си той, разтърквайки гърдите си. — Няма смисъл да се тревожиш за това, докато…“
Някъде отвън се разнесе звук. Кръвта му се смрази. Той затаи дъх и се ослуша. Звукът не се повтори. И точно когато реши, че му се е причуло, до ушите му достигна съвсем слабо шумолене. Той се изправи, убеден, че някой приближава към стаята, като се старае да не бъде открит. Дали Гол е бил заловен, когато е влязъл в града? Дали Скелин вече е успял да изтръгне с мъчения от него местоположението на Сери?
В главата му се блъскаха отчаяни мисли. „Не успяхме дори да заложим капана. Какво да правя?“ Той се обърна към дупката в стената, която водеше към съседната стая. Пътят им за бягство.
В коридора отекнаха пет почуквания. Сигналът! Той въздъхна облекчено и отново се отпусна в стола, като едва не забрави да почука в отговор по една щайга. Стъпките се приближиха и по стената в коридора затанцува светлина в ритъма на походката на Аний. Тя надникна в стаята, ухили се и влезе, понесла две ведра.
— Къде е Гол? — попита девойката, оставяйки ги на земята.
— Оглежда гората, в случай, че се наложи да бягаме оттам. Какво е това? — той надникна във ведрата, в които нямаше само чували.
— Плодове. Стори ми се редно да събера малко, след като така и така са узрели.
— Нали ти казах да не взимаш нищо друго.
— Да, ама нали знаеш колко съм послушна. И гладна.
Той я погледна и присви очи.
— Нали каза, че не обичаш плодове.
Аний извърна поглед.
— Казах, че не харесвам повечето плодове. — Тя седна и се прозя.
— Лъжкиня.
— Да ги върна ли?
Той изсумтя грубо.
— По-добре поспи.
— Но Гол не се е върнал още.
— Известно време няма да го има. Късно е, а колкото по-скоро заспиш, толкова по-скоро ще мога да поспя и аз.
— А, добре тогава.
Тя отиде до дюшеците и легна. Скоро вече спеше, оставяйки Сери да чака и да продължи да се тревожи.
„Внимавай, Гол, стари приятелю. Не само заради нас. Познавам те твърде дълго, за да те изгубя тази вечер“.
Когато Тивара отиде да потърси онова, което искаше Савара, Лоркин видя как майка му кимва.
— Умна е, тази жена. Обзалагам се, че не е разчитала на появата ти в живота й.
Лоркин се ухили.
— Всъщност оказа доста голяма съпротива. Известно време си мислех, че само си въобразявам, че се интересува от мен.
— Сега вече сигурен ли си?
— Да. — Той усети ехото на съмнението. — До голяма степен.
Тя се засмя, после лицето й стана сериозно.
— И така. Черната магия.
Лоркин погледна встрани, после се насили да извърна глава към майка си. Тя стоеше безизразно, но очите й подсказваха нещо. Което, все пак, не беше неодобрение.
„Тъга“ — осъзна той. И незнайно защо това още повече задълбочи чувството му за вина.
— Само за да овладея камъкотворството, майко — каза Лоркин. Тя повдигна вежди. — За да може Гилдията да овладее камъкотворството — поправи се той.
— Мислех, че стана помощник на Денил, за да намериш алтернатива на черната магия.
Лоркин въздъхна.
— Да. Така е. Надявах се, че камъните на Изменниците са тази алтернатива.
— Наистина ли е възможно да ги правим без черна магия?
— Не е невъзможно, но… това е като да строиш къща със завързани очи. Начинът, по който висшата магия променя възприятията ти и контрола върху магията, прави създаването на камъните по-точно и по-лесно.