Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
Водата бе измила абсолютно всичко от дрехите на Уилиам Евърет.
- Каза, че са се били с жертвата, нали Сакс?
- Не е била кой знае каква борба. Евърет го е хванал за ризата.
Райм цъкна с език:
- Сигурно съм много уморен. Ако се бях сетил, щях да те накарам да изчегърташ калта под ноктите му. Дори да е бил под водата, там може да е останало...
- Ето - каза тя и извади две малки найлонови пликчета.
- Изчегъртала си му ноктите?
Тя кимна.
- А защо пликчетата са две?
Тя взе всяко в отделна ръка:
- Лява и дясна ръка.
Мел Купър избухна в смях:
- Дори ти, Линкълн, не си се сетил да събереш поотделно калта от ноктите на двете ръце. Страхотно хрумване.
- Разделното остъргване под ноктите може и да има някакво криминологично значение... - промърмори Райм,
- Ха! - каза Купър през смях. - Значи, смята идеята ти за блестяща и съжалява, че не е хрумнала първо на него.
Техникът огледа материала от ноктите:
- Има частици от тухли.
- Около тръбата нямаше никакви тухли - каза Сакс.
- По частиците има нещо полепнало. Не мога да определя какво.
- Не може ли да са от обора? - попита Банкс. - Там беше пълно с тухли, нали така?
- Частиците от тухли да са резултат от действията на Ани Окли311? - Райм посочи с глава Сакс. - Не, не забравяй, че когато тя е показвала уменията си, престъпникът вече не е бил там. Мел, искам да погледна по-добре тези частици. През микроскопа. Възможно ли е?
Купър погледна компютъра на Райм.
- Ще видя какво мога да направя.
Включи проводника в изхода за видеокамера на микроскопа и го свърза със своя компютър. После извади друг проводник, по-дълъг. Свърза двата компютъра и прехвърли някаква програма върху този на Райм. След пет минути Райм бе в състояние да гледа същото, което и Купър.
Криминологът разгледа частиците. Изсмя се високо:
- Сам се издаде. Виждате ли тези бели топченца по частиците от тухли?
- От какво са? - попита Селито.
- Прилича на лепило - предположи Купър.
- Точно това е. От четка за кучета. Престъпниците ги използват, за да почистват дрехите си от улики. Но има и обратен ефект. Парченца от лепилото са полепнали по дрехите му. Сега знаем, че частиците от тухли са от къщата му. Останали са полепнали по дрехите заедно с лепилото, докато Евърет не ги е остъргал с ноктите си.
- Тухлите говорят ли ти нещо? - попита Сакс.
- Стари са. И скъпи - евтините тухли са по-порести, защото глината се меси с машина. Предполагам, че къщата му е или бивша обществена постройка, или е принадлежала на някой богаташ. Поне на сто години е. Ако не и по-стара.
- А, ето - обади се Купър. - Прилича на парченце от ръкавица. Ако ръкавиците му продължат да се разпадат с такава скорост, скоро ще видим и отпечатъците от пръстите му.
Мониторът на Райм примигна и на него се появи миниатюрно парче кожа.
- Има нещо странно - отбеляза Купър.
- Не е червена - каза Райм - като предишните парченца. Тази кожа е черна. Пусни я на микроспектрофотометъра.
Купър проведе изследването и чукна по монитора си:
- Кожа е. Но боята е различна. Може би е избеляла.
Райм проточи глава напред, взря се в парченцата, но изведнъж разбра, че го е загазил. Много.
- Хей, какво ти е? - извика Сакс.
Райм не отговори. Вратът и долната му челюст започнаха да треперят. От безжизнения му гръбначен стълб към главата пропълзяха тръпки. После - като че някой внезапно бе включил печка - престана да му е студено и по лицето му рукна пот.
- Том! - прошепна той. - Том, зле ми е.
Едва си пое въздух, адска болка проряза черепа му. Стисна зъби, започна да мята глава, само и само жестоката криза да спре. Но нищо не помагаше. Притъмня му. Болката бе толкова силна, че му се щеше да избяга, да скочи на краката си, които не се бяха помръдвали от години, и да побегне.