Обединени от божества
- Автор: Лало Джоузеф Р.
- Серия: Книгата на Дийкън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG-BOOKS
- ISBN: 9789542989172
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обединени от божества». Краткое содержание книги:
Втората книга от трилогията Книга на Дийкън продължава историята на младата Миранда селесте. Усъвършенствала магическите си умения и твърдо решена да сложи край на войната, опустошаваща родната й земя, девойката се отправя в търсенето на петимата орисани от съдбата Избрани. Всеки нов воин е нова стъпка към мира, но дали Миранда ще съумее да се справи с очаквщите я предизвикателства?
Бяха нужни няколко минути, преди Айви отново да е в състояние да примеси думи сред хлипанията.
— Видя ли чудовището? Видя ли го? — попита тя с подсмърчане.
— Нямаше… не беше… — поде Миранда, поколебавайки се.
— Чудовището _дойде_. Зная, почувствах идването му. Какво направи то? Как изглеждаше?
— Беше… — опита се да заговори Миранда. Не знаеше какво да прави. Можеше ли да каже истината? Съвсем не, но и не можеше да подхрани страховете на Айви с лъжа. За добро или лошо, решението бе направено вместо нея.
— _Ти_ си чудовището — изтърси Етер.
Лейн и Миранда й хвърлиха вбесени погледи.
— Какво? — запита Айви.
— Айви, чуй ме, тя… — започна девойката, но женският малтроп я сряза.
— Не! Искам _тя_ да ми каже — рече Айви, обръщайки се към Етер. — Ти говореше с мен преди чудовището да дойде. Изричаше отвратителни неща. Какво стана после?
Впи решителен поглед в метаморфа. Сълзи все още се стичаха по бузите й, но знаеше, че Етер щеше да й каже онова, което Миранда щеше да скрие от нея.
— Крехкият ти ум не можа да понесе истината. Изгуби контрол върху божествения дар, който ти бе предоставен, превърна се в беснеещ звяр и се опита да ме убиеш. Провали се, същевременно успявайки да разрушиш по-голямата част от създанията, които ни бяха нападнали.
— Но… аз не можех… как съм могла? — рече Айви, борейки се да осъзнае казаното.
— Не е ли очевидно? Какво мислиш са ти правили в онова място? Превръщали са те в оръжие. Очевидно са успели.
Айви поклати глава и погледна умоляващо към Миранда, надявайки се да чуе нещо противоречащо. В отговор получи единствено извинителен поглед.
— Но съм помогнала, нали? Убила съм нещата, които искаха да ни наранят? Няма да ме прогоните, нали? Мога да остана с вас, нали? — молеше се Айви.
— Решението вече бе взето. Ще бъдеш отведена на юг, след което ще продължим задачата си необременени от идиотизма ти — информира я Етер.
— Не. Миранда не би направила това.
— Решението не принадлежи на човека — уточни метаморфът.
— Щом си била ти, тогава не трябва да те слушам. Ти си лоша — рече Айви, скръствайки ръце.
— Ако се бе случило исканото от мен, сега щеше да гниеш в подземието на онзи разрушен форт. Лейн е този, който сметна това за необходимо.
Айви погледна към виновния. Отговори й студеният поглед на Лейн.
— Защо? Нещо лошо ли съм сторила? — попита тя, поглеждайки с очи, отново наливащи се със сълзи.
— Нещо лошо? Ти си заплаха! Ти… — поде Етер.
— Мълчи! Зная какво мислиш. Искам да чуя какво мисли той — каза женският малтроп.
— Много добре. Чуй го от устата на Лейн. Съобщението остава същото — обяви метаморфът.
Айви впери очи в тези на Лейн. След дълго мълчание, той заговори:
— Представляваш опасност за самата себе си. Няма да позволя да умреш.
— Но… — заекна Айви. — Ще внимавам! Ще стоя скрита! Ще правя каквото ми казваш! Не ме прогонвай!
— Няма да те бавя, няма да те развличам. Няма да се държа мило. Нужното да бъде сторено ще бъде сторено — заяви Лейн.
С тези думи се обърна рязко към планината. Полъх на вятъра бе донесъл миризмата на отдавна отлаганото ядене. За пореден път демонстрира главозамайващата си скорост.
С насълзени очи Айви го наблюдаваше как се отдалечава. Извърна се към Миранда, изтичвайки при нея като смъмрено дете. Докато девойката я утешаваше, Етер ги наблюдаваше осъдително. Изражението й показваше размишление, обогатено с щипка погнуса. Миранда се замоли тя да прояви разбирането и приличието да замълчи докато Айви се възстанови. Не представляваше изненада, че молитвите останаха нечути.
— Обясни — настоя тя.
— Етер, моля те, дай й малко време — примоли се Миранда.
— Не. Ти. Обясни следното. Защо това създание има такъв ефект върху теб? Несъмнено е източник на огромна мистична мощ, способна дори да налага емоциите си върху останалите, но ти се държиш по същия глупав начин и в отсъствието на ефекта.
— Не бих очаквала _точно ти_ да го разбереш, Етер, но хората имат нужда един от друг. Имаме нужда да се грижим за другите, както и те да правят същото за нас. Лейн се е противопоставял на това през по-голямата част от живота си, но сега, когато най-накрая е открил друг от вида си, вече не може да го отрича. Той се нуждае от нея. Ние се нуждаем от нея. И тя се нуждае от нас.