Обединени от божества

Лейн спря.

— Изглежда дори не е била довършена — продължи Етер. — Най-много ме притеснява това, че все още носи белега. Той би трябвало да я е унищожил в същия миг, в който са започнали работата върху нея.

— Какво още знаеш за нея? — запита Миранда.

— Най-старата тъкан в тялото й е само на няколко месеца. Или това е най-старата промяна, направена от манипулаторите… или това е възрастта на оригиналната форма. Също така Лейн със сигурност е шаблонът, върху който е изградена тази фалшификация. Имаше петно кръв на пода на стаята, в която тя бе съхранявана. Кръвта беше се разпаднала почти до неузнаваемост, но несъмнено принадлежеше на Лейн.

— И си могла да узнаеш толкова? — удиви се девойката.

— Простовато човешко създание. Мога да узная _всичко_ относно дадена форма само с едно докосване, стига въпросната форма да не е била изменяна като нея — отговори Етер.

Лицето на Лейн бе останало същото. Нищо не издаваше какво се случва в ума му. Мигновена, проблеснала надежда му бе отнета — нещо, което в рамките на един ден го бе убедило да остави каузата, която го бе движила с десетилетия. Сега надеждата бе заменена от съмнение, неяснота. Положи Айви на земята, коленичейки край нея и поглеждайки към спящото й лице. Бавно изтегли меча си. Миранда затаи дъх, без да е сигурна какво ще последва. Лейн се приведе и убоде пръста й. Самотна червена капка обагри бялата козина. Сетне поряза собствения си пръст и загледа как капката се търкаля. Мечът бе прибран и Айви още веднъж се озова на раменете му. Продължи на юг.

— Вие, смъртните, със сигурност сте отровили ума му — отвратено каза Етер.

Миранда не й обърна внимание:

— Лейн. Разбирам как се чувстваш. Но помисли. Не можеш просто да я скриеш. Тя не знае какво си планирал за нея. Няма да остане щастлива, когато узнае, че се каниш да я оставиш.

— Не ме интересува дали ще е щастлива. Единствената ми грижа е да оцелее — отвърна малтропът.

— Зная какво се случи, когато тя се уплаши прекалено, а ти си видял случилото се, когато се е разгневила. Само въпрос на време е отново да се случи нещо подобно. Онези приятели, на които възнамеряваш да я оставиш, ще бъдат ли в състояние да се оправят с нея? Със сигурност няма да могат да я скрият и не след дълго агентите на д'кароните ще са подире й — разсъждаваше Миранда.

— Тогава ще я отведа на място, където няма да бъде открита. Ще я отведа при онези, които ще могат да се оправят с нея.

— Ентуел — каза девойката.

Умът й си припомни прекараното там време. Рай, със сигурност най-щастливият период от живота й. Съвършеното място за Айви. Но нямаше да свърши работа. Щеше само да доведе до загуба на време и да ги остави с незавършена група.

— Как възнамеряваш да се озовеш там? Пещерата е ужасяващо място. Каква гаранция изобщо имаш, че пътят е отворен? Мислиш ли, че можем да си позволим да стоим в пещерата в продължение на месеци, чакайки водата да се оттече? — каза Миранда.