Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
— Как е той? — попита Скофийлд.
— Иска да продължи да се бие, но вече не може да ходи.
Скофийлд погледна Бърти.
— Този малък приятел ме върна от оня свят. Остава с мен.
Бързо взе нещо от един труп на вражески боец наблизо, вдигна Бърти — или каквото беше останало от него — и направи нещо, което накара Зак да се усмихне.
— Хей, не е зле… — рече той.
Скофийлд отиде при тялото на Мобуту, прибра си магнитната кука и кимна към вратата.
— Натам.
Всички забързаха към изхода.
Майка и Баба вървяха последни. Наведоха се да вземат калашници от двама мъртви крадци, резервни пълнители и радиостанции.
Докато бързаха след Скофийлд, Майка погледна назад към касапницата, която оставяха — близо четирийсет окървавени трупа, и тихо каза на Баба:
— Един съвет от мен. Никога, ама никога не ядосвай Плашилото.
Заобиколен от Майка, Баба и Зак, Скофийлд гръмна ключалката на вратата и надникна навън — точно навреме, за да види как Калдерон, съпровождан от Големия Исус и половин дузина други, върви към ракетната батарея.
Малко пред тях беше Тифон — носеше кутията със сферите и тъкмо стъпваше на моста, който водеше към ракетите.
Изведнъж Калдерон се обърна, видя Скофийлд и в отговор на вика му, хората му откриха огън по групата, за да я задържат достатъчно дълго, та Тифон да може да се добере до батареята.
Скофийлд моментално разбра, че е закъснял.
Не можеше да се справи с хората на Калдерон и да спре Тифон.
— По дяволите — каза той. — Няма начин да…
Млъкна, когато видя познатата малка фигура в далечината — като че ли седеше на отсрещния край на моста, в средата на който се намираше Тифон.
Така и не довърши изречението, защото точно в този момент последва експлозия и ракетната батарея бе вдигната във въздуха.
Цялата ракетна батарея изчезна в огромно огнено кълбо, точно пред Тифон.
Последва поредица експлозии, когато шестте влекача на равната площадка се взривиха един след друг — резервоарите им се пръснаха, ракетите или бяха разбити на парчета, или бяха изхвърлени от хълма от силата на взривовете.
Единственото обяснение, което можеше да намери Скофийлд за ставащото, бе малката фигура, която бе зърнал в края на моста.
Беше Хлапето. Просто си седеше на пътя. Взривът го беше погълнал и сега не се виждаше никакъв.
Скофийлд си спомни, че беше видял Марио преди началото на изтезанията. Беше предал екипа му и бе преминал на страната на Калдерон. Беше заявил, че е застрелял Хлапето в главата.
Скофийлд не можеше да е сигурен, но подозираше, че Марио, който бе по-скоро механик и дребен гангстер, отколкото стрелец, е направил грешката, характерна за много такива като него — застрелял е Хлапето в челото и го е зарязал.
Обратно на популярното схващане, куршум в челото е най-малко вероятният начин да убиеш някого. През хилядолетията еволюция костта на челото, основната защитна бариера пред мозъка, е станала най-дебелата и най-яката част на човешкия череп. Опитните наемни убийци винаги стрелят два пъти в тила, където черепът е много по-тънък — така нареченото убийство в стил екзекуция. Снайперистите се целят в слепоочието или в окото, ако нямат друга възможност. Но при куршум в челото, ако жертвата успее да стигне до болница достатъчно бързо, вероятността за оцеляване всъщност е много голяма.
И Хлапето явно бе оцелял.
Достатъчно, за да завърши мисията си, макар и бавно.
Скофийлд си го представи — целия в кръв, движещ се едва-едва, как поставя гранати върху резервоарите за максимален ефект и накрая сяда изтощен на пътя в очакване на края.
А краят беше наистина зрелищен.
Мариъс Калдерон спря с увиснало чене, когато видя как ракетната батарея изчезва в пламъци.
Отърси се от шока. Не беше стигнал чак дотук без планове за непредвидени ситуации и все още разполагаше с такива.
— Исусе! — извика той и пъхна едната сфера в ръцете на едрия мъж. — Отивай при влака! Изкарай го навън и изстреляй ракетата в атмосферата! Тифон! Ела с мен!
— Слушам, сър! — Големия Исус забърза обратно към газовото отделение, като сваляше картечницата. Следваха го шестима, които откриха огън с калашниците си по вратата и принудиха Скофийлд и останалите да потърсят убежище вътре.