Часовникът на Пандора
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-29-7
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Ужасът в „Щамът Андромеда“ на Крайтън.
Политическите машинации във „Версия Пеликан“ на Гришам.
Един самолет, отхвърлен от света. Едно надбягване с времето, неизвестността и смъртта
— И какви са вашите изводи? — попита Рот.
— Според специалистите липсата на сигнал означава, че или аварийният им предавател е повреден от удара, или направо е унищожен, ако първо е улучена опашката на самолета.
— Ясно. — Рот се обърна към една млада сътрудничка, която обслужваше телефоните. — Свържете ме с президента, ако обичате.
С подобаващ траурен тон Джонатан Рот разказа на президента първо за откритата от ЦРУ терористична заплаха, а после и за тревогата, обявена от пилота на „Куантъм“-66.
— Господин президент, знам, че не е в моите компетенции, но ако получим потвърждение за иранско участие, например на организацията „Ал Акба“, бих ви препоръчал да осъдите публично терористите в телевизионно обръщение. Ако успеем да събудим гнева на световната общественост, може би чуждите разузнавателни служби най-сетне ще се решат да ни съдействат, за да унищожим тази напаст веднъж завинаги.
На борда на Полет 66
За миг Холанд си помисли, че няма да успее да овладее шеметното пикиране и трябва вече да се прощават с живота си — показанията на висотомера сякаш не допускаха възможността самолетът да бъде изведен в хоризонтален полет, преди да удари във водата. Но изведнъж ъгълът на траекторията рязко намаля и разбунтувалият се висотомер закова на двайсет и четири метра. Холанд набра отново трийсет метра над водата и взе да кръжи, докато Роб следеше в радара за евентуални признаци, че отново са попаднали в обсега на противниковия радар. Когато след десетина минути се увериха, че никой не е по петите им, Холанд си отдъхна и издигна самолета на сто метра височина.
— Някакви проблеми? Приборите наред ли са? — попита Роб.
— Балансът е нарушен. Има асиметрична тяга от липсващия двигател и отклонение на тримера на вертикалното кормило наляво, но иначе нищо страшно. Дик, би ли поел управлението, за да направя съобщение?
Включи уредбата.
— Драги пътници, тук е капитан Холанд. Единственият начин да ви обясня какво се случи преди малко, е да ви кажа направо — бяхме ударени от ракета въздух-въздух. Нямам представа кой я изстреля по нас, но целта на нападението е ясна — искаха да ни взривят. За щастие успяха само да засегнат десния външен двигател. Това няма да ни попречи да летим нормално с останалите три двигателя, имаме и достатъчно гориво, но проблемът е, че не можем да продължим полета по досегашното направление. Тези хора явно знаят маршрута ни и ще ни причакат пак или някъде по пътя, или в пустинята, където трябваше да кацнем. Не е по силите ни да издържим на втора атака, затова ще се опитаме да избягаме в неизвестна за тях посока. Знам, че такова преживяване не се случва всеки ден и, дай боже, повече никому да не се случва, но ви умолявам да запазите спокойствие и да проявите още малко търпение. Повярвайте ми, самолетът сега е в безопасност и напълно годен да лети, просто променяме курса и минаваме към резервен вариант. И отново ви моля да не обсаждате стюардесите с въпроси. Те не знаят нищо повече от вас или от мен.
Холанд остави микрофона умислен. Беше се опитал да успокои пътниците, че разполага с резервен вариант на действие, но всъщност резервен вариант нямаше. Трябваше да отлетят нанякъде, но накъде?
— Джеймс, много се бавим! — предупреди Роб. — Хабим горивото!
Вярно че реактивните самолети гълтат много повече гориво, когато летят ниско, но Холанд знаеше, че увеличи ли височината, рискува да ги открият. Погледна горивомера — разходът им засега беше нормален, но нивото на единия резервоар бе спаднало почти до нула.
— Дик, има теч на гориво от третия резервоар. Започвам изчерпване само от него. Изчисли, моля те, как загубеното гориво ще се отрази на дължината на полета.
Дик зарови глава в таблиците и обяви:
— Ако продължаваме да летим на тази височина, няма да успеем да стигнем и до Мавритания.
— И без това не можем да отидем там. Както каза докторът от ЦРУ, те сигурно ни причакват по пътя или на самото летище.
— Тогава какво, Джеймс? Имаме само три двигателя, губим гориво непрекъснато и ни преследват като дивеч! Да вземем да включим радиопредавателите и да потърсим помощ?
— Ами ако изтребителят е някъде наблизо? Нали ще ни чуят и веднага ще дойдат да ни довършат! Нека си мислят, че са ни свалили. Спасението ни е в заблудата. Не предавай нищо по радиото.