Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— София?! Какво означава това? – смаяно попита Чейс, след като униформените оставиха вещите му върху кръглата маса и го блъснаха към стената, притиснали пистолетите си към гърдите му.

— В това е смисълът на брака – самодоволно каза Юен. – Двама равни работят заедно в идеална хармония, за да получат каквото искат. – Той целуна София по бузата. Тя се усмихна. Стомахът на Чейс се сви при мисълта за собственото му лековерие.

Юен се приближи до прозореца и широко разпери ръце, сякаш за да прегърне цялата смъртоносна машинария, която се простираше под нозете му.

— И така, какво мислиш за малката ми фабричка? Добре изглежда, нали?

— Като малък димящ кратер ще изглежда по-добре – отвърна Чейс предизвикателно.

— Нека позная – продължи Юен, – ти си мислиш, че дори нещо да се случи с теб, приятелят ти Мак знае къде си отишъл и ще използва влиянието си в МИ-6, за да започне разследване? – Устата му отново се изкриви в самодоволна усмивка. – Съжалявам, но той претърпя малък инцидент как да ти кажа… Къщата му се взриви.

Къщата на Мак – Нина.

Чейс яростно избухна и се опита да се освободи от мъжете, които го държаха, за да докопа Юен за гърлото, но охранителите го държаха здраво и с всичка сила го блъснаха към стената.

— Копеле мръсно! Ще те убия!

— Не, няма. – Юен кимна на хората си. – Очистете го и се отървете от трупа.

Единият от охранителите насочи пистолета си към сърцето на Чейс…

— Няма ли поне да му кажеш защо правиш тези бомби? – попита София с подкупващ глас, като погали Юен по ръката. Охранителите замръзнаха.

Юен я погледна подозрително.

— Какво, аз да не съм някой от злодеите на Джеймс Бонд? А може би, след като му разкрия целия си план, трябва да го пусна в резервоар с акули, които изстрелват лазерни лъчи от главите си.

— О, стига де – измърка тя, като му се галеше. – Направи го заради мен. Просто искам да видя изражението на лицето му. След това ще го премахнеш.

Юен се поколеба, после вдъхна аромата на парфюма й и омекна.

— Добре де, защо пък не? – каза той и пристъпи напред, въпреки че сигурно ще се разочароваш, Чейс. Това не е някакъв побъркан план за световно господство. Просто става въпрос за пари.

— Значи не ти стига да бъдеш скромен милиардер? — присмя му се Чейс.

— Няма такова нещо като прекалено много пари. — Юен погледна към монтажната линия. — Разполагам с двайсет и четири ядрени бомби – добре де, скоро ще разполагам с двайсет и четири ядрени бомби, тъй като засега само една е готова. Ще обявя търг и ще ги дам на онзи, който предложи най-голямата сума. Според мен сто милиона долара е добра начална цена за една бомба.

— И няма да има отстъпка при купуване на едро? — попита саркастично Чейс,

— Знаеш ли, не съм се замислял за това. Може би ще ги продавам в комплект по шест – ухили му се подигравателно Юен. – Работата е, че сега всеки може да стане ядрена сила, независимо дали е държава, терористична организация или просто някой богаташ, който страшно много иска да държи съседските деца далеч от полянката си. Единственото, което им трябва, са пари. – Той отново пристъпи към Чейс. – И така, на цената на два бойни изтребителя можеш да се сдобиеш с петнайсет килотонова ядрена бомба, чието управление е толкова просто, че дори най-необразования селянин може да работи с нея, която може да бъде разглобена и пренесена от двама души, или дори от един, ако я носи на гръб, и съвсем елементарен дизайн. Твоя собствена Хирошима на напълно поносима цена. Яко, а?