Фурията на принцепса

— Обмислили сте го много по-внимателно, отколкото бих очаквал от кадрови офицер.

Напрежението скова врата на Първото копие като желязна яка, но той се застави да не му позволи да се разпространи по раменете и гърба, където Магнус лесно щеше да го забележи.

— Не беше трудно да се отгатне — каза Маркус със спокоен и уверен тон. — Бях там, когато двамата кацнаха, за да се присъединят към Първи алерански. Видях ги заедно. Тя обича това момче.

Магнус издаде звук, който изглеждаше като неохотно съгласие. Притесненият му поглед се насочи от Маркус към палатката на лечителя.

— Предпочитам да съм вътре, в случай че Красус се събуди.

— Ами отидете — каза Маркус.

Той хвърли поглед през откритата земя към стените на град Молвар, едва на половин миля от тях.

— Все още има много работа по издигането на оградата тук и искаме да я завършим, преди да преместим запасите от корабите.

Магнус кимна.

— А нарашанците?

— Те правят лагер от срещуположната страна на града — каза Маркус. — Уреждам да установим система за комуникация между нашите лагери.

Магнус вдигна вежди в мълчалив въпрос.

— Те са най-близкото нещо до съюзник, което имаме — каза Маркус.

— Врагът на моя враг е мой приятел? — попита курсорът.

— Врагът на моя враг е просто враг на моя враг — отговори Маркус. — И е глупаво да очакваме нещо повече. Но имаме общи интереси, свързани със заплахата, породена от по-голям враг. Ако отношенията между нарашанци и шуаранци се влошат, Насаг е достатъчно практичен, за да се приеме всяка възможна помощ.

— И ако нашите отношения с шуаранците се влошат, все пак ще има връзка между Насаг и Свободния алерански — промърмори Магнус. — Ще бъде ли достатъчно, за да ги убеди да ни помогнат?

— Не знам — отговори Първото копие. — Но не може да навреди да поддържаме съществуващите отношения.

— Съгласен съм — каза Магнус. — Ще изпратя куриер веднага щом разберем нещо. Междувременно уведомете рицарите Аери, че услугите им може да са необходими по всяко време.

— Ще бъде направено.

Възрастният курсор кимна и се върна в палатката на лечителите.

Маркус го изпрати с поглед, размачквайки схванатите мускули на врата си. Врани, какво му ставаше днес? Магнус беше прав, проявявайки подозрителност. Валиар Маркус може да е превъзходен воин, смел ветеран, но от такива хора не се очакват подобни рисковани и опасни залози, касаещи безопасността на някой от ранга на принцепса — а ако е така, то залогът трябва да бъде направен много внимателно. Какво си мислеше, когато взе решение да доведе лейди Антилус да помогне на Красус, без първо да измисли убедително обяснение защо я е повикал?

Първото копие се обърна на пети и тръгна обратно към оградата, като избра маршрут, който щеше да му позволи да мине близо до казармата на рицарите на легиона.

Имаше много работа, която да ангажира съзнанието му — което вероятно беше проблемът.