В черно като полунощ [bg]

Тя махна с ръка и младата вещица бързо излезе с притеснен вид. Когато госпожа Пруст даваше нареждания, те по принцип биваха изпълнявани. Тя се обърна отново към Тифани.

— Онова нещо, дето те преследва, вече си има тяло, госпожичке. Откраднало е тялото на един убиец от Мъчилището. И знаеш ли какво? Преди да се измъкне оттам, извергът е убил канарчето си. Каквито и изчадия да са, никога не убиват канарчетата си. Това е нещо, което просто не се прави. Може да разбиеш главата на някой друг затворник с железен прът, но никога не убиваш канарче. Това е голямо зло.

Беше странен начин да представи проблема, но госпожа Пруст не си падаше по лигавите приказки, нито пък по утешенията.

— Мислех си, че може да стане нещо подобно — кимна Тифани. — Знаех си, че ще стане. Как изглежда?

— Изпуснахме го от поглед няколко пъти — измърмори госпожа Пруст. — Зовът на природата и така нататък. Може и да е нахлул в някоя къща за по-нормални дрехи, не знам. На него не му пука за тялото. Ще го юрка, докато си намери друго или не се разпадне на парчета. Ще сме нащрек за него. Това ли, значи, ти е околията?

Тифани въздъхна.

— Да. А той сега ме преследва като вълк агне.

— Тогава, ако те е грижа за хората ти, трябва да се отървеш бързо от него — заключи госпожа Пруст. — Огладнее ли достатъчно, вълкът напада всичко. А сега, къде са твоите обноски, госпожице Сболки? Ние сме премръзнали и мокри, а както долавят ушите ми, долу има хапване и пийване, права ли съм?

— О, извинявай! А си била толкова много път да ме предупредиш — затюхка се Тифани.

Госпожа Пруст махна с ръка, сякаш това не беше важно.

— Сигурна съм, че Вилазка и госпожа Ставастойка биха искали да се поосвежат след дългия полет, но аз съм просто изтощена. — С тези думи за ужас на Тифани тя се пльосна в леглото на дукесата, а калните ѝ ботуши щръкнаха от рамката. — Тази дукеса — обади се след секунда — да не създава тук още проблеми?

— Ами да, за съжаление — призна Тифани. — Явно няма грам уважение към никой по-нисш от крал, а дори и в този случай подозирам, че уважението ще е само евентуално. Тормози и дъщеря си — додаде тя и се присети: — която, впрочем, е една от клиентките ти. — След това разказа на госпожа Пруст всичко за Летиша и дукесата, защото госпожа Пруст беше от онези жени, на които разказваш всичко. С напредване на разказа усмивката на госпожа Пруст ставаше все по-широка и на Тифани изобщо не ѝ беше нужна вещерска проницателност, за да се сети, че дукесата ще загази.

— Така си и мислех. Имам страхотна памет за лица. Чувала ли си някога за мюзикхол, драга? Е, да, няма как да си чувала, не и тук. Иде реч за комедианти, певци и сценки с говорещи кучета… и естествено танцьорки. Мисля, че вече схващаш картинката, нали? Не е чак толкова лоша работа за момиче, което умее да поразвърти хубавко краче, особено като се има предвид, че след представлението всичките занизани господа чакат зад сцената да те изведат на приятна вечеря и така нататък. — Вещицата свали островърхата си шапка и я пусна на пода до леглото. — Не понасям метли — изпъшка тя. — Правят ми мазоли на места, където никой не би трябвало да има.