Окото на времето [bg]

Сетне се отправиха към Юдея. Назарет и Витлеем също бяха изчезнали, а заедно с тях и Христос и Неговото учение. Но близо до мястото, където трябваше да е Йерусалим, под командването на британски инженери бе започнала малка индустриална революция. Джош и Бисиса обиколиха няколко работилници и леярни, където бодри британски инженери, облети в пот македонски работници и неколцина гръцки чираци строяха наподобяващи гигантски чайници парни машини и експериментираха с прототипове на парни кораби и локомотиви. Инженерите се учеха на гръцки, а на свой ред гърците бяха усвоили някои чисто технически термини като „парно налягане“ и „колянов вал“.

И навсякъде се строеше трескаво — преди спомените и уменията, пренесени тук от други времена, да потънат в забрава. Оказа се, че Александър се отнася скептично към постиженията на науката и техниката. Наложи се да му покажат един от прототиповете, за да го спечелят за каузата. Машината, която подбраха, бе съвсем примитивна — парен котел с два наклонени струйника, който се въртеше като побеснял всеки път, когато от струйниците бликаше пара. Но Евмений веднага схвана възможностите на този нов източник на енергия.

Ала на всяка стъпка се натъкваха на неимоверни трудности. Британците разполагаха със съвсем малко инструменти, липсваше каквато и да било индустриална инфраструктура — трябваше да се започне от мините за въглища и желязна руда. Вероятно щяха да минат поне двайсетина години, преди да създадат нещо достатъчно мощно и ефективно, че да се сравнява с парната машина на Джеймс Уат.