Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Альтернативная история » Окото на времето [bg]
Окото на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Окото на времето [bg]

Электронная книга - «Окото на времето [bg]». Краткое содержание книги:

Книга първа от поредицата “Една одисея във времето” Милиони години Земята е под наблюдението на първородните – същества, стари като самата вселена. Земните обитатели дори не подозират за съществуването им – докато не настъпва промяната. В един миг Земята е преобразена до неузнаваемост – като разместено китайско домино. Планетата и всички нейни обитатели вече не съществуват в един общ период от време. Светът се превръща в мозайка от различни епохи – от праисторическия период до 2037 г.
1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 120
Перейти на страницу:

Сетне се отправиха към Юдея. Назарет и Витлеем също бяха изчезнали, а заедно с тях и Христос и Неговото учение. Но близо до мястото, където трябваше да е Йерусалим, под командването на британски инженери бе започнала малка индустриална революция. Джош и Бисиса обиколиха няколко работилници и леярни, където бодри британски инженери, облети в пот македонски работници и неколцина гръцки чираци строяха наподобяващи гигантски чайници парни машини и експериментираха с прототипове на парни кораби и локомотиви. Инженерите се учеха на гръцки, а на свой ред гърците бяха усвоили някои чисто технически термини като „парно налягане“ и „колянов вал“.

И навсякъде се строеше трескаво — преди спомените и уменията, пренесени тук от други времена, да потънат в забрава. Оказа се, че Александър се отнася скептично към постиженията на науката и техниката. Наложи се да му покажат един от прототиповете, за да го спечелят за каузата. Машината, която подбраха, бе съвсем примитивна — парен котел с два наклонени струйника, който се въртеше като побеснял всеки път, когато от струйниците бликаше пара. Но Евмений веднага схвана възможностите на този нов източник на енергия.

Ала на всяка стъпка се натъкваха на неимоверни трудности. Британците разполагаха със съвсем малко инструменти, липсваше каквато и да било индустриална инфраструктура — трябваше да се започне от мините за въглища и желязна руда. Вероятно щяха да минат поне двайсетина години, преди да създадат нещо достатъчно мощно и ефективно, че да се сравнява с парната машина на Джеймс Уат.

— Важното е, че е положено началото — бъбреше изпълненият с оптимизъм Абдикадир. — Ще мине време и в царството на Александър мощни машини ще се заравят все по-надълбоко в земята, а парни кораби ще кръстосват Средиземно море. Ще построим и железопътни линии — през Азия, чак до столицата на монголите. Този нов Йерусалим ще стане работилницата на света.

— Ръди щеше да го хареса — обади се Джош. — Той винаги се възхищаваше на машините. Казваше, че транспортът е цивилизацията. Ако континентите се свържат с железопътни линии и параходи, може би този нов свят няма да види повече войни и различни нации — ще има едно обединено човечество!

— Аз пък си мислех, че основата на модерната цивилизация е канализацията — рече Абдикадир.

— И тя също!

Бисиса улови Джош за ръката.

— Джош, оптимизмът ти е като глътка ароматно кафе.

— За комплимент ли да го приема?

— Новият свят няма да е като нашия — продължи да разсъждава на глас Абдикадир. — Те са много повече от нас — говоря за македонците. Ако възникне нова държава, в нея ще се говори на гръцки… или на монголски. И нищо чудно религията да е будистка…

— Уф! — Джош завъртя глава. — Как ми се ще да прескоча сто-двеста години напред и да видя какво ще израсте от семето, което посаждаме днес!

Но докато обикаляха обезлюдения континент, все повече се уверяваха, че надеждата за изграждане на могъща и развита империя все още граничи с непосилна мечта.

Гърция беше пуста. Пратениците на Александър я кръстосаха на шир и длъж, но не откриха и следа от големите градове — Спарта, Атина, Тива. Натъкнаха се само на малобройни племена диваци, които изследователите определиха като „получовеци“. В изблик на последна надежда Александър прати един отряд към земите на родината си, но и те се върнаха с тъжни вести.

— Изглежда — бе коментарът на Александър, — сега в Гърция има повече лъвове, отколкото философи.

Но дори лъвовете не се чувстваха добре.

Навсякъде, където пътуваха, забелязваха следи от екологическа катастрофа. Гръцките гори бяха пожълтели и повехнали и постепенно се изместваха от шубраци. Във вътрешността на Турция растенията и животните бяха изпепелени, имаше огромни райони, покрити с неплодородна червеникава почва.

— Червено като Марс — отбеляза Абдикадир.

— Забелязахте ли колко рядко се срещат птици? — попита Джош, след като се върнаха от обиколка на Крит.

Трудно беше да се преценят мащабите на поразяването на флората и фауната. Но Бисиса предполагаше, че измират цели видове. Можеха само да гадаят какви са причините.

1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 120
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)