Конспирацията „Моцарт“ [bg]

— Целият комитет ще присъства, както обикновено — казваше той. — Ако всичко върви по план, а съм убеден, че ще бъде така, ще сме в състояние да сключим сделката още същата вечер, когато е моето малко коледно парти. — Пауза. — Ще те държа в течение. — Нова пауза. — Много добре. Е, ще се видим след два дни. — После тишина.

Тя постоя около минута, преди да почука на вратата.

Той я чакаше в огромната спалня, седнал на един фотьойл до горящата камината. На масичката до старинното легло с балдахин имаше гласиера с бутилка шампанско. Крол беше облечен с копринен халат. Посрещна я с усмивка.

— Шампанско?

— Какво празнуваме? — попита тя. Пое издължената кристална чаша от ръката му и отпи една глътка.

— Възникна възможност да се отърва от известен проблем. Малък, наистина, но ми досаждаше от доста време — каза той. — Нека обаче не те отегчавам с подробности, скъпа моя. — Той я заобиколи и застана зад гърба й. Тя притвори очи, когато почувства студените му костеливи ръце върху голите си рамене, палците, масажиращи нежната й кожа. — Напрегната си — каза тихо той.

Допирът му я отвращаваше. Тя остави чашата си на масичката и бързо се отдалечи.

— Защо ме мразиш? — попита той.

— Не те мразя, Вернер.

— Намираш ме за отблъскващ — каза той. — Не си мисли, че не забелязвам. Нищо не убягва от вниманието ми. — Той я наблюдаваше внимателно. — Променила си се. Има нещо различно в теб.

Тя извърна поглед встрани.

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

Крол помълча, като разтриваше замислено брадичката си и я наблюдаваше; в такива моменти приличаше на голяма хищна птица.

— Има нещо, което ме смущава, Ева — каза накрая той. — Ти прекара дълго време с Хоуп. Много по-дълго от обикновено. Питам се: защо?

Ева обмисли старателно думите си, преди да отговори.

— Трябваше да внимавам с него. Беше по-опасен от останалите.

— Много е опасен — съгласи се Крол. — Но ми се стори, че не бързаше особено да го отпратиш. Остана насаме с него почти три пълни часа. Много неща биха могли да се случат за това време.

— Трябваше да намеря подходящия момент.

— И какво правехте?

— Разговаряхме — отвърна тя.

— Разговаряхте. За какво?

— Ами… за разни неща. За музика. За живота. Нищо особено. После той поспа малко. Защо ме питаш всичко това? Нали ти го доставих! Направих каквото ми беше наредил. Всичко свърши. Край.

Крол повдигна вежда.

— Той е спал? В леглото ти?

— На дивана — каза раздразнено тя. — Мислиш си, че съм го чукала, така ли? Това ли е?

— Мина ми през ума — каза той. — Разбирам, че и ти имаш своите нужди. Видях те как разглеждаш снимката му. Той е млад и не е лишен от известна привлекателност.