Кестеновия човек [bg]

Автоматичната порта се вдига и Тулин следва Хес в празно пространство, наподобяващо гараж, където се намира само дежурният служител зад бронирано стъкло. Зад него пред охранителните камери седи друг охранител. По искане на дежурния, Ная му предава мобилния си телефон, колана, връзките и всичко останало, което може да се използва като оръжие или оръжие за самоубийство. И, разбира се, Тулин, и Хес трябва да предадат оръжието си, но Ная съжалява най-много за липсата на мобилен телефон, защото без него се лишава от възможността да се свърже с колегите си, които в момента работят в Министерството на социалните грижи. Да, би трябвало да се замисли по-рано… Скенерът на тялото ги освобождава от лично претърсване. Те влизат в следващото отделение и едва когато вратата се затвори зад тях, една сестра с широки рамене, и значка с името Хансен, натискайки бутон на дистанционното, отваря тежка метална врата в другия край на отделението:

— Добре дошли! Следвай ме!

Със светлите си коридори и гледката към уютния двор, отначало отделението прилича на обикновен модерен образователен център за различни курсове и семинари. Но след това посетителят започва да забелязва, че част от интериора, подобно на кораб, е плътно закрепена към пода или стените. До края на сградата са придружени от дрънкане на ключове, които отключват и заключват вратите на следващите секции, както в обикновен затвор, отделяйки един коридор от друг. На диваните в местата за сядане и на масите за тенис има пациенти — това са брадясали мъже, повечето с чехли, някои явно натъпкани с наркотици. Тулин забелязва, че очите на пациентите, срещнати по пътя, са много тъжни и приличат на обитатели на старчески дом. Но Ная си спомня някои от тях от снимки в пресата, въпреки че, разбира се, лицата им са остарели и видът им напомня на мъртъвци. Освен това знае, че на съвестта им лежат няколко човешки живота.