Мозайка от убийства [bg]

След обяд отново отидох при Чарлс.

— Обадих се в полицията — каза Чарлс.

Писмото и пликът, в който беше поставено, все още бяха на бюрото му.

— Ще изпратят един служител, за да го вземе. Казаха ми, че не е трябвало да го пипам.

— Не виждам откъде можеше да знаеш какво съдържа писмото, преди да го отвориш.

— И аз.

— Казаха ли как го е направил? — попитах аз.

Имах предвид как се беше самоубил, но не исках да се изразявам толкова директно.

Чарлс кимна:

— В къщата му има нещо като кула. Последния път, когато ходих у тях — сигурно е било през март или април — дори разговарях с Алан за нея. Казах му колко опасно е това нещо. Най-горе има само една съвсем ниска стена и никакви перила. Странното е, че когато разбрах за нещастния случай, веднага си представих как е паднал от онова проклето нещо. Но вече изглежда, че по-скоро е скочил оттам.

Настъпи продължително мълчание. Обикновено двамата с Чарлс знаем какво си мисли другият, но този път и двамата избягвахме да се поглеждаме в очите. Случилото се наистина беше ужасно. Нито един от нас двамата не искаше да се изправя срещу мисълта за него.

— Как ти се стори книгата? — попитах го аз.

Това беше единственият въпрос, който не му бях задавала — при обичайни обстоятелства щеше да бъде първият.

— Ами аз я прочетох през почивните дни и много ми хареса. Стори ми се също толкова добра, колкото и предишните. Когато стигнах до последната страница, бях също толкова раздразнен и изненадан, колкото сигурно си била и ти. Първата ми мисъл беше, че някое от момичетата в офиса не е преснимало всичко както трябва. Бях поръчал да преснимат ръкописа в два екземпляра — един за теб и един за мен.

Това ми напомни нещо.

— Къде е Джемайма? — попитах го аз.

— Напусна. Подаде предизвестие, докато ти беше на турне.

Чарлс изведнъж ми се стори много уморен, докато го разказваше:

— Нямаше как да подбере по-неподходящ момент за това. Цялата тази история с Алан — а освен това трябва да мисля и за Лора.

Лора беше дъщеря му, която очакваше дете.

— Как е тя? — попитах аз.

— Добре е. Но лекарите казват, че може да роди всеки момент. Явно с първото дете има голяма вероятност да се случи по-рано, отколкото се очаква.

Той се върна към предишната тема:

— Но всъщност не липсват страници, Сюзан. Поне не по наша вина. Проверихме файла на копирната машина. Преснимали сме точно това, което ни е дал Алан. Канех се да му се обадя, за да го попитам какво е станало. А след това, разбира се, чух за него по новините.