![Мозайка от убийства [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/4/mozajka-ot-ubijstva-bg-download.jpg)
Мозайка от убийства [bg]
- Автор: Горовиц Энтони
- Серия: Сюзан Райланд #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-216-7
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мозайка от убийства [bg]». Краткое содержание книги:
„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
„С елегантните и шеговити предизвикателства на сюжета си „Мозайка от убийства“ е идеалната интелектуална мистерия за познавачи.“ Тайм Мегъзин
„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“ Уол Стрийт Джърнъл
— Останах много изненадан — сподели Чарлс, докато ми разказваше това. — Не очаквах да получим ръкописа поне още няколко месеца.
— Нали знаеш, че моят екземпляр не е пълен? — попитах го аз. — Липсват последните няколко глави.
— В моя също. Тъкмо се занимавах с него, когато влезе.
— Той каза ли нещо?
Питах се дали Алан не го беше направил нарочно. Може би беше искал Чарлс да познае как ще завърши книгата, преди да му покаже истинския финал.
Чарлс се замисли, за да си спомни.
— Не. Само ми каза колко е добра според него, а после ми я даде.
Това беше интересна информация. Значи Алан Конуей сигурно е мислел, че му е дал всички глави. В противен случай със сигурност щеше да му обясни какво прави.
Чарлс се беше зарадвал да получи новата книга и беше реагирал по съответния начин. Беше обещал на Алан да я прочете през почивните дни. За съжаление след това вечерта не беше продължила по най-добрия начин.
— Не знам какво стана — каза ми Чарлс. — Бяхме започнали да обсъждаме заглавието. Аз не бях съвсем сигурен, че ми харесва — а нали знаеш колко е докачлив Алан. Може би не беше много умно от моя страна да повдигам този въпрос точно в този момент. Но докато разговаряхме, се случи един много странен инцидент. Един сервитьор изпусна таблата с чиниите, която носеше. Предполагам, че подобно нещо може да се случи навсякъде, но в клуба обикновено е толкова тихо, че все едно избухна бомба, и Алан стигна дотам да стане от мястото си, за да вдигне скандал на сервитьора. През цялата вечер изглеждаше напрегнат, не знам защо. Но ако е бил болен и вече е планирал да се самоубие, това сигурно изобщо не е изненадващо.
— Как завърши вечерята? — попитах аз.
— Алан се успокои малко и двамата си поръчахме кафе, но той все още не изглеждаше съвсем на себе си. Нали го знаеш какъв става понякога, след като е изпил няколко чаши вино? Помниш ли онази кошмарна случка в „Спексейвърс“? Във всеки случай, докато се качваше в таксито си, той ми каза, че иска да отмени едно интервю по радиото, което трябваше да даде.
— Със Саймън Мейо — казах аз. — По Радио 2.
— Да. Следващия петък. Аз се опитах да го разубедя. Човек не бива да прецаква хората от медиите, защото не се знае дали изобщо някога ще го поканят пак да участва в предаването им. Но той не искаше да отстъпи.
Чарлс въртеше писмото в ръцете си. Питах се дали изобщо трябваше да го пипа. Дали не беше веществено доказателство?
— По-добре да се обадя в полицията — каза той. — Те трябва да разберат за това.
Аз излязох от кабинета му, за да го оставя да говори на спокойствие.
Алан Конуей
Аз бях тази, която откри Алан Конуей за света.
С него ме запозна сестра ми Кейти, която живее в графство Съфолк, а децата й ходят в едно местно училище. Алан беше учител по английски в него и току-що беше написал първата си книга — криминален роман със заглавие „Атикус Тип започва разследването“. Не съм сигурна как е разбрал, че тя ми е сестра — сигурно тя му е споменала за това — но я беше помолил да ми покаже книгата. Двете със сестра ми водим много различен начин на живот, но сме близки, и аз обещах да прочета книгата заради нея. Не вярвах, че ще се окаже добра, защото книгите, които стигат до издателствата по този начин, през задната врата, рядко са такива.
Но останах приятно изненадана.
Алан беше успял да улови нещо от духа на „златната ера“ на британските криминални романи — провинциална обстановка, заплетени обстоятелства около убийството, подходящо ексцентрични герои и детектив, който се озовава сред тях като неканен гост. Действието на романа се развиваше през 1946 година, непосредствено след войната, и макар че липсваха достатъчно исторически подробности за епохата, авторът беше предал атмосферата на онова време. Тип беше герой, на когото беше лесно читателят да започне да симпатизира, а фактът, че беше излязъл жив от концентрационните лагери — въпреки че в крайна сметка се наложи да съкратим донякъде тази история — му придаваше определена дълбочина. Германските му маниери и особени привички, особено манията му да завърши своя шедьовър „Общ преглед на криминалното разследване“ — тема, която щеше да се превърне в една от запазените марки на поредицата — веднага ми допаднаха. Фактът, че действието на книгата се развиваше през четиридесетте години, освен това му позволяваше да се развива по-плавно: без мобилни телефони, компютри, лаборатории по криминалистика, оборудвани по последна дума на техниката, и незабавен достъп до информация.