Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Добре знаете историята — каза Кварт.
Тя бавно се усмихна.
— Разбира се. Чела съм описанието на битката стотици пъти. Дори пазя изрезките от вестници в сандъка.
— Карлота никога ли не узнала?
— Не. — Макарена седна на една каменна пейка и затърси в раничката цигарите си. — Тя чакала още дванадесет години пред онзи прозорец, загледана в Гуадалкивир. Постепенно пристанището западнало, имало все по-малко и по-малко кораби. Шхуните вече не се носели нагоре и надолу по реката. И един ден тя също изчезнала от прозореца. — Тя сложи цигара в устата си и извади запалка. — Дотогава историята за Карлота и капитан Халок се била превърнала в легенда. Както казах, имало дори песни за тях. Тя била погребана в криптага на църквата, където щяла да се омъжи. По нареждане на дядо ми Педро, който станал глава на семейството след смъртта на бащата на Карлота, двадесетте перли били използвани за изобразяването на сълзи по лицето на Девата.
Тя запали цигарата си, като заслони пламъка с ръка. Изчака запалката да изстине и я върна обратно под презрамката на сутиена си, очевидно без да съзнава, че Кварт наблюдава нсяко нейно движение. Беше унесена в спомените за капитан Халок.
— Това била почитта на дядо ми — продължи Макарена — към паметта на сестра му и мъжа, който можел да му бъде зет. Сега църквата е всичко, което е останало от тях. — Тя погледна Кварт, сякаш едва сега си спомни, че и той е там. — И картичката.
— Съществувате и вие, и вашите спомени.
На лунната светлина усмивката на Макарена беше безрадостна.
— Аз ще умра като всички останали — каза тя тихо. — Сандъкът и съдържанието му ще свършат на някой търг, както и всичко друго, заобиколени от други прашни предмети. — Тя дръпна от цигарата си и рязко, сякаш презрително издуха дима.
Кварт седна до нея. Раменете им се докоснаха, но той не се отдръпна. Беше му приятно да е до нея. Ароматът на жасмин, смесен с мириса на тютюна, достигна до него.
— Затова водите своята война — каза той.
Тя кимна.
— Да. Моята война, не тази на отец Феро. Война срещу племето и забравата. — Тя говореше толкова тихо, че Кварт едва разбираше думите й. — Принадлежа към изчезваща раса и напълно го съзнавам. Всъщност това е хубаво, защото вече няма място за хора като мен и семейството ми, нито за спомени като моите… Нито за красиви тъжни истории като тази на Карлота Брунер и капитан Халок. — Пламъчето на цигарата й проблесна. — Това е моя лична война, защото отбранявам своето жизнено пространство. — Тя говореше по-високо и думите й бяха насочени пряко към Кварт. — Когато дойде време да умра, ще приема края си с чиста съвест. Като войник, който се предава едва когато е изстрелял последния си куршум. Изпълнила дълга си към името, което нося и нещата, които обичам. Това включва „Богородица със сълзите“ и паметта на Карлота.
— Защо всичко трябва да свършва така? — попита нежно Кварт. — Можете да имате деца.
Нещо пробяга по лицето на жената. Настъпи дълга тишина, преди тя отново да проговори.
— Не ме разсмивайте. Моите деца ще станат малки чужденци, застанали пред екраните на компютъра, облечени като децата в американските комедии. За тях името на капитан Халок ще звучи като излязло от анимационен филм. — Тя хвърли цигарата си в реката. — Затова предпочитам този край. Това, което съществува, ще умре с мен.
— А съпругът ви?
— Не знам. Засега той е в добра компания, както видяхте. — Тя презрително се засмя. — Нека го накараме да плати всичките си дългове… Все пак Панчо е мъж, който обича да потропва по бара за сметката си и да си тръгва с гордо вдигната глава. — Тя сведе глава и този жест сякаш символизираше поличба или заплаха. — Но този път цената ще бъде висока. Много висока.
— Има ли той още шансове?
Тя се извърна към него изненадана, с присмехулно изражение.
— При кого? За какво? За сделката с църквата? При онази малка уличница с големите цици? При мен? — Когато се размърда в тъмнината, очите й отразиха далечните светлини и бледия блясък на луната. — Всеки мъж има по-голям шанс при мен. Дори вие.
— Моля ви, не ме намесвайте — каза Кварт. Тонът му трябва да беше доста емоционален, защото тя млъкна заинтригувана.
— Защо да не ви намесвам? Би било прекрасен начин да си отмъстя. И много приятен. Поне така се надявам.
— На кого ще си отмъстите?
— На Панчо. На Севиля. На всичко.
Безшумна сянка на плоскодънен влекач се спускаше по реката. След малко приглушеното ръмжене на двигателите стигна до тях, но някак отдалечено от кораба, който сякаш се спускаше със собствени сили по течението.
— Прилича на призрачен кораб — каза тя. — Като шхуната, на която отплавал капитан Халок.