Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Ала ето че сега изведнъж изникна до Кайку.
— Искам да говоря с теб — каза тя.
— И аз — отвърна й Сестрата.
— Но не тук — рече Асара. — Ела с мен.
Кайку я последва и двете излязоха от лагера. Селището се разстилаше около тях — безмълвна обител на загадъчни същества. Те повървяха известно време и спряха едва когато се увериха, че наблизо няма никого. Красавицата остана известно време с гръб към нея, а напрегнатите й рамене издаваха някаква потискана емоция; най-накрая обаче се завъртя бавно и погледът й срещна този на Кайку.
Тъмнокосата Сестра я загледа с очакване. Зелените очи с форма на бадеми, смуглата кожа и екзотичната й красота принадлежаха на чужденка, ала под всичко това се виждаше същата онази Асара — удивителна и вероломна, — която тя мразеше и обичаше в еднаква степен. Жената, която я бе дарила с живот, взимайки частица от същината на Кайку и оставяйки в замяна нещо от себе си — малки въгленчета страст, които тлееха в душите и на двете и едва ли някога щяха да се разгорят на воля. Всяка копнееше за онова, което имаше другата — онова миниатюрно парченце, което и двете бяха изгубили при установяването на странната връзка помежду им.
Асара изглеждаше толкова разстроена, че Кайку проговори първа.
— Какъв е дългът ми, Асара? — попита тя. — Какво искаш да сторя, за да изравня баланса помежду ни?
— Значи признаваш, че ми дължиш нещо? — попита съпругата на Реки.
— Да — кимна Сестрата, — но дали ти дължа достатъчно, за да задоволя желанията ти? Искам да чуя какво желаеш, преди да реша как да постъпя.
— Много добре — рече Асара, ала все още изглеждаше угрижена. — Първо обаче трябва да се закълнеш, че няма да кажеш на никого за онова, което те помоля. На никого. Независимо дали си съгласна или не.
— Имаш думата ми — каза Сестрата, защото знаеше, че това е единственият начин да накара Асара да продължи, а искаше час по-скоро да приключат с тази работа.
Някогашната й прислужница я изгледа съсредоточено, а очите й блещукаха в мрака. Все още се колебаеше дали да й се довери.
— Асара — въздъхна Кайку, — ти ме последва толкова далеч. Не се заблуждавай, че в момента избираш как да постъпиш; решила си какво да правиш още преди доста време. Какво точно искаш?
— Искам дете — изсъска съпругата на Реки и замлъкна, сякаш потресена от признанието, което бе направила току-що.
Сестрата я изгледа с широко отворени очи.
— Искам дете — повтори Асара, този път по-тихо, — ала не мога да забременея.
— Защо? — попита смаяно Кайку. Това ли беше тайният й копнеж?
— Не зная — въздъхна красавицата. — Мога… да се променям, но само до известна степен. Не ми е трудно да се преобразявам в хора — било то мъже или жени, — ала не мога да приемам облика на животни например. Способна съм да променям кожата и формата си, но имам и ограничения. Всичко, което правя, го правя инстинктивно — нямам никаква представа как се случва. Не мога да надзърна вътре в себе си, нито мога да се променя.
Едва тогава Кайку разбра.
— Искаш да направя така, че да успееш да забременееш.
— Ти можеш да направиш това, Кайку! — рече съпругата на Реки и Сестрата почувства неистовия копнеж в гласа й. — Зная на какво сте способни ти и твоите посестрими. Виждала съм Сестри да връщат хора от прага на смъртта и да ги изцеряват със собствените си ръце. Само преди броени часове те наблюдавах как спаси живота на онази ткиуратка! Ти имаш силата да промениш живота ми.
— Може би — въздъхна Сестрата.
— Може би? — извика Асара.
— Аз не съм бог, Асара — изтъкна Кайку. — Не мога да създам нещо, което не се намира там. Не зная до какви изменения е довела твоята Различност. Ами ако си лишена от утроба? Аз не мога да ти създам такава.
— Тогава погледни! Погледни вътре в мен! — замоли я отчаяно някогашната й прислужница. Толкова дълго бе кътала тази надежда в сърцето си, че възможността тя да се окаже безплодна й идваше в повече. Толкова дълго време бе самотна и празна, неспособна да запълни пустотата, зейнала вътре в нея. Нямаше друга като нея — дори и сред Различните. За всичките й деветдесет години не бе успяла да открие друга. Най-жестокият номер на Шинту щеше да бъде да я направи вечна и в същото време да я лиши от възможността да си създаде потомство.